ATAHAC

Сладолед План Б

2011-11-11T10:23:00.001+02:00

Седемдесет. Седемдесет дължини. Аз ги броях на отивания и връщания.Това означава 140 дължини на басейна.

Това си мислех около седем и половина сутринта на двадесет и втори май.Нямах време за размотаване, затова скочих. Първите пет бяха лесни. Следващитепет не толкова. Както винаги на всеки пет си правех почивки за по около минута.Винаги кроу, винаги три загребвания и издишане през дясната страна.

Петнадесет. Умората ме настигаше.

Двадесет. Остават още петдесет. Имам време и за нормални почивки.

Двадесет и пет. Един дебел чичко влезе в салона и зае крайната лента набасейна.

Тридесет. Моите пет за него бяха три, т.е. плуваше по-бавно от мен.

Сега влязоха и малки деца, които трябваше да заемат моята лента. Аз сеотдръпнах и отидох в най-крайната лента, на най-осветената част.

нататък...

И всичко свърши

2011-07-15T22:24:00.003+03:00

- I’m sorry is that the right platform?

- Umm, I don’t know.

Ауу, ле-ле, егати кондукторката!!! Как може да не знаеш! Тъпа гъска.

Бях на една от гарите в града на Кралицата им и исках да взема влака за нейния град. В тази държава влаковете са по-чисти и спретнати, но разписанието определено куцаше. Според таблото моят влак трябваше да пристигне на перон 6. Но той все не пристигаше, а вече бях ужасно закъснял. Снощи бях здраво купонясал.

Телефонът ми звъна. Беше тя, вероятно в нервна криза.

нататък...

Къде искаш да отидем?

2011-06-28T22:56:00.004+03:00

- Къде искаш да отидем, какво искаш да видиш?

- Ето тук, този град на север...

- Там е много далеч, ще трябва да пренощуваме някъде.

- Добре де, а на тези острови?

- Не е невъзможно, но е малко сложно... Искаш ли да разгледаме някой пътеводител и да решим?

Толкова практична и рационална идея, никога нямаше да се сетя. След 10 минути се озовахме в една книжарница в центъра. Тя дърпаше разни книги от последните рафтове, а аз надничах под полата ѝ. Накрая извади доста дебела тухла на езика ѝ и започна да ми показва картинки. Нищо не ми хвана окото; защо просто не седнем в някое кафе, чайна или пейка? Къде ме кара сега да ходя? Преди малко се шегувах за тези острови... А онзи град просто има много странно име. Има време и там да отида.

нататък...

Норвежка Фонетика

2011-03-03T22:01:00.010+02:00

В страната на грозните тролове, сковаващия студ и моретата, разделящи планински вериги, дори и хората говорят някак причудливо и с акцент на гладен тюлен. Имат извънвсякаквоконвенционални гласни, съгласни, които не се произнасят (и по-добре да не бъдат) и още по-интересни звуци, които не могат да се категоризират. Необичайно за нас, те се радват на свойти диалйектьи - за тях е въпрос на чест да използваш свой собствен наклон на интонацията и/или да пропускаш или да изменяш някоя буква. Нещо повече, този език е дори безсмислен за учене, защото всеки 13+ жител на тази земя говори свободно английски!

нататък...

Моретата на Европа

2011-02-03T15:46:00.011+02:00

Моретата на Европа

Йоана беше изключително необикновено момиче за жителите на Европа. За тях всички хора от Пояса на Кайпер бяха студени, често жестоки и безразлични към всички останали. Всъщност те бяха първите дръзнали да стъпят на най-отдалечените планети в Слънчевата система. А Йоана се бе родила тъкмо там - на скования от лед Тритон. Свят на безкрайна пустош, на задъхваща красота, а също така и на азот. Някога родителите й и други колонисти се примамили да напуснат Земята и да намерят далеч по-доходоносна работа при сина на Нептун. Но сега той се рееше безмълвно около своя баща - разрушен на огромни скални късове, които оформяха пръстен, видим дори от телескопите на Земята, като знак за негостоприемството и трагедията на този свят.

нататък...

ИСКАМ ВСИЧКО

2010-10-30T20:27:00.003+03:00

~~Искам да уча норвежки.~~ Искам да мога да свиря на виола. Искам да спра да пуша. Искам да ходя на плуване рано сутрин. Искам да направя прехода Ком - Емине. Искам да карам уиндсърф. Искам да скоча с парашут. Искам да отида на концерт на The Chemical Brothers, Röyksopp и на Róisín Murphy. ~~Искам нов компютър.~~ Искам да завърша вече. Искам да изкарвам повече пари. Искам CPE. Искам фар за колелото. Искам за Коледа в Германия. Искам да си изтрия фейсбука. Искам по-добър служебен телефон. Искам на автостоп до Естония. Искам събота и неделя да не се разпльоквам пред телевизора, а да пътувам из България с влак. Искам да се освиня с алкохол в Полша, пак да заспя в такси в Гърция и пак да ме карат на колело в Холандия. Искам да живея сам и да се издържам горе-долу сам. ~~Искам рамка за постер 40х60 см.~~ Искам по-малки сметки за телефон!

Завивката ми е студена

2010-10-04T23:19:00.002+03:00

Завивката ми е студена,

удавена во спомен

от кратката ни среща,

ала зноя ми вечен,

който бе

забравен,

предаден,

но отдаден,

пази оня ден...

студен.

Смутен

огорчен,

аз те вярвам

и се осланям

във сън за теб,

мен със теб.

------------------------

На един милион метра,

без твоята прегръдка,

лежа във моята завивка,

и не спира да те има.

Щрак

На гости на Западен парк

2010-01-29T18:26:00.003+02:00

Западен парк е вторият по големина парк в София след Борисовата Градина. Разположен е между кварталите Западен Парк, Люлин, Факултета, Красна Поляна, Захарна Фабрика и Гевгелийски. Попада в столичния район Илинден. През парка тече Суходолската река и минава жп линията за Перник. На парка е кръстена и намиращата се под булевард Царица Йоанна метро станция. Входът на Западния парк е откъм булевард Сливница. Паркът е с много добра инфраструктура, има много пейки, оживен е, но няма нощно осветление. В края на парка се намира местността Смърдана…

Ден като днешния не беше за изпускане. Слънце, сняг (плаж, море :) настроение. А в Западен парк съм ходил като съм бил на две (най-вероятно). Та по-добър повод да се посети не намерих.

В сравнение с Южен, изглежда пуст, тъп и скучен. И настина…

На майна си райна, с безпризорни старци и невръстни вандали, Западен парк олицетворява красиво минало и несигурно бъдеще. Но…

От друга страна пейзажът днес беше тъпкан с хубавина :)

Нещо като бяла приказка – огромни поляни с недокоснат сняг, които те карат да им се нахвърлиш (и да ги налапаш). Тук-там цъфнали новички беседки с покриви за раздумка след някоя и друга глупост като Снежен човек без морков за нос и копчета за очи или жалък опит за четиристранен дувар. Слънчевите лъчи проникват през клонките и достигат до тесните пътечки водещи обезателно до някъде-никъде. По-красиво би трябвало да е само през пролетта!

А междувременно Алекс го отнесе… но го преглътна, засмя се и продължи (девил)

Западен парк - 29.01.2010

Наново

2010-01-27T18:05:00.006+02:00

Не...
Не е лесно да работиш на Фотошоп...

Въобще не си е работа ако нямаш фундаментални познания по Фотошоп. И се залъгвам, че мога да започна без самоучител. Затова и блогът ми прилича на плесенясала баня

Защо обичам София

2009-09-19T23:31:00.000+03:00

Е как да не заобичам София след подобно изказване!

2009-08-30T21:43:00.002+03:00

София - Перник с влак.
Перник - Трън с маршрутка.
Трън - ждрелото на река Ерма - пеша.
Ерма - Ломница - пеша.
Ломница - Трън с кола.
Трън - София - с маршрутката на чичо Фестър...

Нищо...

2009-07-28T21:37:00.004+03:00

Няма нищо...

никъде...
някога...
...

вечно.

Нова мелодия за дистанционното

2009-07-03T14:36:00.006+03:00

Дори и Ван Вурст "Окото" трябва да признае, че добър филм без добра музика към него е като цигари без запалка. И ако някои оприличават чрез "Дзифт" Явор Гърдав на Гай Ричи, то несъмнено Калин Николов трябва да бъде споменат като композитор, който се е прицелил за висш пилотаж в това изкуство. По-горе можете да чуете само няколко песни от чернобелия филм, тъй като все още прослушвам останалите творения на автора.

Най-накрая си намерих достоен заместител на дрънкачката на дистанционното!

Втора цигулка

2009-05-07T17:20:00.000+03:00

Пролетта дойде...

Whatever makes you happy...

2009-04-28T12:29:00.006+03:00

Whatever you want

You're so fuckin' special

I wish I was special

В цъфналата ръж

2009-03-11T17:12:00.012+02:00

В цъфналата ръж

Идейки си запъхтяна

вечерта веднъж,

Дима вир-водица стана

в цъфналата ръж.

Дима зъзне цяла, Дима

пламва изведнъж.

Бърза, мокра да колени,

в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой

в цъфналата ръж

и целуне този някой

някого веднъж,

то нима ще знае всякой

де, кога веднъж

някога целувал някой

в цъфналата ръж?

Астерикс

2009-03-11T02:10:00.003+02:00

Съвсем скоро ще възобновя качването на списанията за Астерикс. По-горе ви давам само демо на втори брой :)))

Момент в Гуутъл

2009-03-11T01:37:00.002+02:00

Напишете "нещо" в Гуугъл...

Уииииииииии!

2009-03-11T00:49:00.008+02:00

- Добре ли сте?
- О, да. Нищо ми няма.
- Сигурен ли сте.
- Да, напълно.
- Проверете дали нещо не сте изгубили!!
- Ами даа...Малко от достойнството ми...

Презентация за Пулсари

2008-02-24T10:07:00.003+02:00

Това е моята презентация по физика за пулсари от 12 клас. Създадох я на Пауърпойнт, след което я врътнах и на pdf. Не щеш ли, открих issuu, където мога да качвам pdf файловете си, където да са достъпни за преглед. Супер яко! Та дори от сайта са създали уиджет за още по-голямо удобство. Сега презентацията ми няма нужда да се гледа от Адобе Четец!!!

Опити

2008-01-18T16:55:00.001+02:00

За моя голяма радост наскоро се сдобих със статив. Ще кажете какво пък? Даа, ала вече мога така...

ГПК - сравнение нов и стар

2008-01-12T11:27:00.002+02:00

Всъщност още ми е рано да се занимавам с ГПК, но тъй като се снабдих с едно копие от документ, съдържащ сравнение между новия и стария, реших, че в интернет има хора зажаднели да го прегледат. От друга страна наскоро бях помолен да не нарушавам авторски права, но този път чисто и просто ще кажа: "Авторът просто да си го навре отзад". Няма да спра да го разпространявам.

Таблица с руските падежи

2007-12-24T00:29:00.006+02:00

След две дълги нощи, прекарани над учебници, граматики, помагала и стари тетрадки най-накрая създадох своята ТАБЛИЦА С ПАДЕЖИТЕ ПО РУСКИ ЕЗИК. Надявам се, че ще бъде от полза за всички учащи се. Можете да я свалите от тук:

СВАЛЯНЕ

...или да я прегледате от тук:

Таблицата я създадох изцяло по свой вкус. Окончанията във всеки падеж са разделени в колони за прилагателни и съществителни. За да я ползвате ще ви е нужен Adobe Reader. Приятно учене!

*Просто цъкате на File, който се намира горе вдясно под логото на Гуугъл и след това Download.Също така можете да я свалите от issuu.com, но само ако имате потребителско име. Лично аз ви предлагам да отворите флашчето по-горе, да го пуснете на цял екран и да я принтирате. Един лист А4 заема.

Завръщането на авторитарните велики сили

2007-12-20T21:56:00.000+02:00

Днешният глобален либерален ред е изправен пред две предизвикателства. Първото е радикалният ислям – и той е по-малкото. Въпреки че защитниците на радикалния ислям смятат либералната демокрация за противна и че движението често е описвано като новата фашистка заплаха, обществата, от които тя произлиза, са като цяло бедни и изостанали. Те не представляват ценна алтернатива на модерността и не могат да бъдат реална военна заплаха спрямо развития свят. Единствено използването на оръжия за масово поразяване – най-вече от недържавни, терористични организации – прави от войнстващия ислям реална заплаха.

Второто и според мен по-значително предизвикателство към демокрациите произтича от възхода на недемократичните велики сили. Това са старите противници на Запада Китай и Русия , които днес съществуват, за разлика от близкото минало, под формата на авторитарни капиталистически режими. Авторитарните капиталистически велики сили играят водеща роля в международната система до 1945 година. След Втората световна война те изчезнаха или промениха своят вътрешен политически ред, но днес се завръщат в стария си костюм.

Господството на капитализма изглежда здраво установено, но днешната доминация на демокрацията може да се окаже далеч по-крехка. Капитализмът се разпространява неуморно от началото на модерността, неговите евтини стоки и гъвкава икономическа сила подкопаха и трансформираха всички предшестващи го социоикономически режими, процес, който бе описан забележително от Карл Маркс в неговия Комунистически манифест . Обратно на очакванията на Маркс обаче капитализмът имаше поразяващ ефект и върху комунизма, който най-накрая бе “погребан”, без да гръмне и пушка. Триумфът на пазара, подпомогнат от индустриалната технологична революция, доведе до възхода на средната класа, до интензивната урбанизация и разпространението на образованието, до появата на масовото общество и охолството. В епохата след Студената война (точно както през деветнадесети век и през 50-те и 60-те години), за момент широко се разпространи вярата, че либералната демокрация възниква съвсем естествено, възглед, който бе поддържан от не без известния Франсис Фукуяма . Днес повече от половината държави в света имат демократично избрани правителства и в почти половината съществуват определени либерални права.

Но причините за триумфа на демокрацията, особено в нейните недемократични капиталистически противници от двете световни войни, Германия и Япония, са по-проблематични, отколкото обикновено се приема. Авторитарните капиталистически държави, чиито днешни най-ярки примери са Китай и Русия, днес отново представляват жизненоспособен, алтернативен път на развитие, което от своя страна ни подсказва, че победата на либералната демокрация или нейната бъдеща доминация не е така неизбежна, както ни се струваше в близкото минало.

Либералният демократичен лагер победи своите авторитарни, фашистки и комунистически противници във всичките три големи битки на двадесети век – двете световни войни и студената война. За да се разбере каква е причината за този резултат, изкушението истината да бъде търсена в специфичната среда и вътрешните предимства на либералната демокрация е голямо.

Да, едно от възможните предимства на демократичните капиталистически държави е в сегашното демократично международно управление. Демокрациите по-лесно установяват международно сътрудничество в границата и дисциплината на глобалната пазарна система. Това обяснение вероятно приляга точно на периода на Студената война, когато разширяващата се глобална икономика бе доминирана от демократичните сили, но не може да бъде приложено в случая на двете световни войни. Не е вярно твърдението, че успехът на либералните демокрации се дължи на взаимната им подкрепа. Но е вярно, най-малко като важен фактор, че по времето на Студената война, докато демократичният капиталистически лагер поддържаше своята цялост, растящият антагонизъм между Китай и Русия разделяше комунистическия блок на части. По време на Първата световна война обаче идеологическото разделение между двете страни бе много по-неясно. Англо-френският алианс далеч не бе предопределен, по-скоро светът бе свидетел на изчисляван баланс на силите, отколкото на сътрудничество между либерални режими. В края на деветнадесети век силовата политика доведе Британия и Франция, две горчиво антагонистични страни, до ръба на войната и принуди Британия да търси активно съюз с Германия. Скъсването на либерална Италия с Тройния алианс и присъединяването й към Антантата, въпреки съперничеството си с Франция, беше функция на англо-френският алианс, защото географското положение на Италия я поставяше под заплаха от водещата морска сила по онова време – Британия. Подобно, по време на Втората световна война, Франция бе бързо победена и изкарана като страна от Алианса (който пък включваше Съветска Русия), докато десните тоталитарни сили бяха в един отбор. Изследванията върху поведението на демокрациите, търсещи и избиращи съюзи, ни подсказват, че демокрациите всъщност не са по-склонни да стоят винаги в един лагер, в сравнение с другите типове режими.

Не е вярно също, че тоталитарните капиталистически режими загубиха Втората световна война, защото техните демократични опоненти са имали по-твърда морална основа, която е повлияла вдъхновяващо на народите им, както историкът Ричард Овъри и някои други твърдят. По време на 30-те и 40-те години, фашизмът и нацизмът бяха вълнуващи нови идеологии, които генерираха масивен народен ентусиазъм, докато демокрацията стоеше в идеологическа отбрана, изглеждаща стара и обезкуражена. Каквото и да казваме, фашистките режими се доказаха по-вдъхновяващи във военно време, отколкото техните демократични противници и представянето им на бойното поле се смята за по-добро.

Вътрешните икономически предимства на демокрацията също могат да бъдат поставени под въпрос. По време на Първата световна война полуавтократична Германия разпредели своите икономически ресурси не по-зле от своите демократични противници. След първите победи по време на Втората световна война, икономическата и военна продуктивност на нацистка Германия показа дефекти в критичните години 1940-42. Добре позиционирана по онова време да промени фундаментално съотношението в глобалния баланс на силите чрез разрушаване на Съветския съюз и възсядайки цяла континентална Европа, Германия се провали, защото нейните военни части бяха недостатъчно подготвени за задачата. В историческия дебат причините за този недостатък остават под въпрос, но един от проблемите бе съществуването на конкуриращи се центрове на власт в самата нацистка система, в която тактиката на Хитлер “разделяй и владей” и ревността на партийните функционери да опазят своите области на влияние създаваха ефект на хаос. И още нещо, от падането на Франция през юни 1940 до германското поражение преди подстъпите към Москва през декември 1941 в Германия съществуваше широко разпространено усещане, че войната е практически спечелена. Също така, от 1942 година, Германия силно увеличи своята икономическа мобилизация и настига, та дори размина либералните демокрации по отношение на БВП, отделен за военни разходи (въпреки че размерът на нейната продуктивност беше далеч по-нисък от този на мощната американска икономика). И накрая, нивата на икономическа мобилизация в имперска Япония и Съветския съюз, успяха да надхвърлят тези на Съединените щати и Британия, благодарение на безжалостните усилия и характеристиките на техните авторитарни системи.

Едва по време на Студената война съветската командна икономика показа задълбочаваща се структурна слабост – слабост, която бе пряката причина за падането на Съветския съюз. Съветската система успешно премина ранните и междинни фази на индустриализация (въпреки ужасната човешка цена) и показа сила в централно ръководеното масово производство по време на Втората световна война. Също така тя успешно поддържаше военните си сили по време на Студената война. Но тъй като присъщите черти на тази система са скованост и липса на поощрения, тя се оказа зле подготвена за по-напредналите стадии на развитие и за нуждите на информационното общество и глобализацията.

Няма причина обаче да предполагаме, че тоталитарните капиталистически режими на нацистка Германия и имперска Япония са се представяли зле икономически в сравнение с демокрациите. Неефикасността, която привилегиите и липсата на отговорност, характерни черти на този тип режими, бяха в контраст с по-високите им нива на социална дисциплина. Заради своите по-ефикасни капиталистически икономики, десните тоталитарни сили бяха по-силно предизвикателство за либералните демокрации, отколкото Съветска Русия.

Защо демокрациите спечелиха големите битки на двадесети век? Причините варират според противника. Те победиха във война своите недемократични противници, защото Германия и Япония бяха страни със среден размер, т.е. с ограничена ресурсна база. Победата над комунизма обаче беше нещо повече от победа с помощта на “структурни” фактори. Капиталистическият лагер, който след 1945 година се разшири, включвайки по-голямата част от развития свят, имаше далеч по-голяма икономическа мощ, отколкото комунистическият блок. Вътрешната неефективност на комунистическите икономики ги възпираше да използват иначе значимите си природни ресурси. Взети заедно Съветският съюз и Китай бяха по-големи и така имаха потенциала да надминат по мощ демократичния капиталистически лагер.

В голяма степен историческият шанс или случайност бе причината издънката на англо-саксонския либерализъм да пусне корени от другата страна на Атлантика, институционализирайки своето наследство с независимост, разпространявайки се върху най-широките, благоприятни за живот и по онова време слабо населени територии на света. Тази експанзия, комбинирана с природни богатства, подкрепена от масивна имиграция от Европа, накрая се изрази в това, на което сме свидетели и днес – най-голямата позната в историята концентрация на икономическа и военна мощ. Либералният режим, както и другите характерни черти на американската политико-икономическа структура, допринесоха за икономическия успех на Съединените щати, но той вероятно не би бил възможен, ако липсваха предимствата на географската ниша, в която бяха разположени. Без съществуването на Съединените щати либералните демокрации вероятно биха загубили и двете световни войни. Това е една трезва оценка, която често се пропуска от изследователите на разпространението на демокрацията през 20 век и която разкрива далеч по-голямата зависимост и слабост на демокрациите. Ако “американският фактор” липсваше, преценката на по-късните генерации спрямо либералната демокрация, вероятно щеше да напомня на негативното отношение спрямо демокрацията, което гърците от четвърти век пр. Хр. имаха в резултат на поражението на Атина в Пелопонеската война.

Интересно ще е да се запитаме, какво би станало, ако тоталитарните капиталистически режими се бяха развили и не бяха победени във война. Биха ли се променили с времето, биха ли се превърнали на един по-късен етап на развитие в либерална демокрация, както в крайна сметка се случи с комунистическите режими от Източна Европа? Движеше ли се имперска Германия преди Първата световна война към увеличаващ се парламентарен контрол и демократизация? Или щеше да се развие в един авторитарен олигархичен режим, доминиран от съюза между бюрократизма, военните сили и индустрията, както беше в Япония (въпреки кратката либерална интерлюдия през 20-те). Появата на либерализъм изглежда още по-съмнителна в случая с нацистка Германия, ако режимът беше оцелял или победил. Отговорите на тези въпроси са спекулативни, тъй като всички тези исторически експерименти бяха прекратени с война. Все пак данните от периодите на мир, които може да съберем от авторитарните капиталистически режими след 1945 година, могат да ни предложат нишка за разбиране.

Изследванията, които покриват този период, показват, че демокрациите като цяло превъзхождат икономически другите системи. Авторитарните капиталистически режими обикновено са успешни в началните етапи от своето развитие и имат тенденцията да се демократизират след преминаването на определен праг на социално и икономическо развитие. Това бе повтарящ се модел в Източна Азия, Южна Европа и Латинска Америка. Опитът да се извлекат заключения от тези модели обаче може да бъде подвеждащ, заради огромният гравитационен фактор на съществуването на САЩ и либералната хегемония.

Заради военните поражения големите тоталитарни капиталистически сили Германия и Япония и заплахите идващи по-късно от страна на Съветския съюз, се насочиха към тотална институционална промяна и демократизация. Също така по-малките държави избраха капитализма над комунизма, заради влиянието на западния икономически модел и недостатъчната сила на противостоящия му комунистически модел. Сингапур е единственият пример за страна с напълно развита икономика, която все още се управлява от полу-авторитарен режим и дори показва признаци за настъпваща промяна под влиянието на либералния ред, в който е принуден да съществува. Но дали ще се промени?

Този въпрос е изключително уместен днес като се има предвид появата на недемократични гиганти, най-вече бившата комунистическа Русия и преуспяващия авторитарно-капиталистически Китай. Русия се оттегля от своя посткомунистически либерализъм и показва, с нарастването на икономическата си сила, едни увеличаващо се авторитарни тенденции. Някои вярват, че тези страни ще станат най-накрая либерални демокрации, чрез комбинацията на вътрешно развитие, нарастващо изобилие и външно влияние. Другата възможност е те да станат достатъчно мощни, за да създадат един нов недемократичен, но икономически напреднал Втори свят. Те могат да изградят един мощен авторитарен капиталистически ред, който обединява политически елити, индустриалисти и военни, който да бъде националистически по своята ориентация и който да участва в глобалната икономика активно и с влияние, както правиха навремето Германия и Япония.

Широко разпространено е мнението, че икономическото и социално развитие създават натиск към демократизация, която авторитарната държавна структура не понася. Също толкова разпространен е и възгледът, че “затворените общества” може и да са превъзхождали другите в масовото производство, но не и в напредналите етапи на информационната икономика. Дали това е така, все още е неясно, тъй като данните и примерите за едно подобно развитие са все още непълни. Имперска и нацистка Германия стоеше в челните редици сред напредналите научни и манифактурни икономики от онова време, но някой може да оспори същият резултат в средата на много по-сложна информационна икономика. Недемократичен Сингапур е една високо развита информационна икономика, но Сингапур е град-държава, не голяма страна. Дълго време трябва да чакаме преди Китай да достигне етапа на развита капиталистическа икономика комбинирала в себе си авторитарно управление, за да видим какво ще се случи. Всичко, което може да бъде казано в този момент е, че няма исторически свидетелства, които доказват, че промяната в една съвременна авторитарна капиталистическа държава към демокрация, на определен етап от развитието й, е неизбежна.

Русия и Китай представляват завръщането на икономически успешните авторитарни капиталистически сили, които липсваха след поражението на Германия и Япония през 1945, с тази разлика, че новопоявилите се авторитарни сили са далеч по-големи от последните две. Въпреки икономическата си мощ Германия и Япония бяха прекалено малки по отношение на население, ресурси и потенциал, за да преодолеят САЩ. Днешен Китай обаче е най-големият играч в международната система като население и преживява изключителен икономически растеж. Пренастройвайки се от комунизъм към капитализъм Китай превключи на далеч по-ефективна форма на авторитаризъм. Колкото по-бързо Китай скъсява икономическата празнина между него и развития свят, възможността да се превърне в истинска авторитарна суперсила става все по-реална.

Дори в своите настоящи бастиони на Запад либералният и икономически консенсус е уязвим към непредвидени развития като внезапна катастрофална икономическа криза, способна да разруши глобалната търговска система или подновяване на етническите борби в Европа, заради увеличаващата се имиграция и етническите малцинства. Ако Западът се разклати, либералните демокрации в Азия, Латинска Америка и Африка също ще бъдат разклатени. Тогава, новият, успешен недемократичен Втори свят, може да бъде възприет като атрактивна алтернатива на либералната демокрация.

Въпреки че възходът на автократичните велики сили не задължително води до недемократчна хегемония или война, неговата поява подсказва, че надеждата за “демократичен мир” в света е все още илюзия. Новите авторитарни капиталистически сили могат да бъдат дълбоко интегрирани в световната икономика и да нямат желание за икономическо самозадоволяване, както направиха нацистка Германия и комунистическият блок. Великата сила Китай може да се окаже по-малко ревизионистична от териториално ограничените Германия и Япония, макар че Русия все още се люлее от загубата на своята империя и вероятно ще бъде склонна към ревизионизъм.

Ако Китай не се демократизира, а Русия продължи пътя си към авторитаризъм, най-важният фактор за запазване на бъдещата либерална демокрация са Съединените щати и техният съюз с Европа. Въпреки проблемите и слабостта, САЩ все още държат водещите глобални позиции и вероятно ще ги запазят и при растежа на авторитарните капиталистически сили. Не само БВП и най-високите нива на продуктивност са фактор за силата на Съединените щати, имиграцията и ниските нива на гъстота на населението в сравнение с ЕС и Китай, са показатели за изключителния им потенциал за бъдещ растеж. Също така дори китайският растеж да се запази и брутният вътрешен продукт на тази страна да надмине този на САЩ към 2020, каквито са често прогнозите, Китай все още ще има една трета от богатството на Америка, изчислявано на човек от населението и следователно икономическата му и военна сила ще бъдат значително по-ниски. Трябва да се напомни, че БВП е недостатъчна мярка за силата на една държава и прогнозите за бъдещото китайско надмощие, основани на него, са крайно подвеждащи.

В заключение, смятам, че както през 20 век така и днес, САЩ остават най-голямата гаранция за господството на либералната демокрация в световната система.

От Азар Гат

Ретроспекция

2007-12-17T15:25:00.000+02:00

"Когато гледаме смъртта и тъмнината, ние всъщност се страхуваме от неизвестността, нищо повече." - Албус Пърсивал Улфрик Браян Дъмбълдор

В тиха вечер пред вратата на една от къщите на тиха уличка е оставено момченце с мълниевиден белег на челото... Десет години по-късно порасналият Хари Потър научава, че е магьосник и дете на магьосници, и отива да учи в най-доброто училище за магия и вълшебство - "Хогуортс". Предстоят му учебни занимания с магии и отвари, часове по вълшебство и трансфигурация, изключителни постижения върху летяща метла в спорта на магьосниците куидич. Храбър, съобразителен и подкрепян от верните си приятели, Хари успява да запази самообладание дори в невъобразимо тежки ситуации и да сломи Волдемор - най-могъщия Черен магьосник.

През втората учебна година в училището за магия и вълшебство "Хогуортс" умът и силата на духа на Хари са подложени на върховни изпитания. Патилата му започват още при пристигането с летяща кола вместо с училищния влак. Сред учениците се разгарят опасни противоречия - между тях има и деца на не-магьосници, така наречените мъгъли, които са застрашени от отмъщението на Наследника на Слидерин. Хари започва да чува зловещ шепот из коридорите, а по-късно попада на смайващ самопишещ дневник. За втори път момчето се среща със злия Волдемор, който този път се е съюзил с уникално зловещо чудовище.

Третата книга от поредицата за Хари Потър започва с тотално нарушаване на строгите правила в магическия свят. На невръстните магьосници им е забранено да правят магии в света на мъгълите, но накърненото достойнство подтиква Хари към извършване на перфектна издувателна магия в дома на противното мъгълско семейство Дърсли, където е отраснал. И започват новите му приключения. От затвора за магьосници по необясним начин е успял да избяга крайно опасен престъпник, обвинен в убийство на тринайсет души. От подслушан разговор Хари разбира, че беглецът ще иска да се добере именно до него. Загадките стават все повече и все по-сложни, около Хари се явяват зловещи призрачни създания, затворникът открито атакува... Но малкият магьосник не се предава, напротив - започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници... Тази истина е красива и страшна!

Краят на ваканцията наближава и скоро Хари Потър, вече четиринайсетгодишен, ще се отправи за четвърти път към училището за магия и вълшебство "Хогуортс" и към своето четвърто приключение в света на вълшебниците. Но преди експрес "Хогуортс" да потегли към величествения замък, предстои краят на едно вълнуващо състезание. Пред очите на сто хиляди магьосници от цял свят ще се състои финалът на Световното първенство по куидич - Ирландия срещу... България! Хари и най-добрите му приятели - Хърмаяни и Рон, ще съпреживеят схватката за световната титла. Безброй ръце ще ръкопляскат на българския търсач Виктор Крум, който е сред най-популярните състезатели по куидич в света. Фантастичните вийли - талисмани на българския национален отбор, ще се носят в луд танц. Как ли ще завърши този шеметен мач? А след края на двубоя всички ще видят в небето огромен череп. Писъци на ужасени магьосници ще огласят нощта. Някой е очертал Черния знак - знака на Лорд Волдемор...
През четвъртата учебна година на Хари в "Хогуортс" ще се проведе Тримагически турнир - древно състезание между три световноизвестни училища по магия, което не се е състояло повече от сто години. В замъка ще пристигнат ученици от други две училища, където се обучават вълшебници, и сред гостите ще бъде... самият Виктор Крум. Българският търсач ще играе важна роля във всичко, което предстои да се случи в "Хогуортс".
Три изпитания очакват трима млади магьосници от трите училища, устремени към победата в Тримагическия турнир. Тримата участници ще бъдат посочени от Огнения бокал - вълшебен предмет с огромна магическа сила. Над хиляда сърца ще бият учестено, докато Огненият бокал прави своя избор и синьо-белите му пламъци избухват в червен огън. Верни приятели и нови съюзници, вълшебни създания и чудновати предмети ще помагат на героите да преодоляват неочаквани препятствия, да търсят у себе си неподозирани сили, да разкриват тайни връзки между събития и хора. Както споделя Дж. К. Роулинг, за Хари четвъртото приключение е "краят на една ера". В четвъртата книга всичко е много по-дълбоко, по-вълнуващо, по-драматично. Храбрият Хари ще се сблъска със сериозни опасности, ще разкрие изключително важни неща за света около себе си и за собствената си личност, ще се изправи очи в очи срещу най-страшния си враг. А когато се появи лицето на Злото, две магически пръчки ще се вдигнат една срещу друга. Златиста нишка ще свърже двата края. Някой ще се стреми да не се прекъсне връзката... Дали това ще бъде краят на четвъртото приключение или началото на една нова ера...

Хари Потър е вече петнайсетгодишен... От началото на ваканцията той няма никакви вести за случващото се сред магьосниците. В самотата си на улица "Привит Драйв" номер четири Хари се чувства като пленник в клетка. Измъчва го не вечната враждебност на семейство Дърсли, у които живее, а кошмарният спомен за гибелта на съученика му от “Хогуортс” Седрик, натрапчивият злокобен сън с дълъг коридор без изход и парещият въпрос: какво ще се случи сега, когато Лорд Волдемор, най-злият магьосник в света, е възвърнал своите сили и пълната си мощ.
Действието в “Хари Потър и Орденът на феникса” започва в една задушна лятна привечер. Тя ще бъде прорязана от цял низ събития, които ще срутят стената, разделяща вълшебния свят от този на мъгълите. Всичко около Хари се завърта шеметно... Сблъсък с чудовищни създания, който води до ужасяващи последствия. Нашествие от сови, носещи загадъчни послания. Мистериозен спасителен отряд и пожълтял пергамент, изписан със ситен почерк. Вихрен полет към щаба на Ордена на феникса и стремглаво спускане сред потайностите на Министерството на магията. Завръщането на Хари в “Хогуортс” за началото на петата му учебна година е предшествано от неочаквани преживелици и е белязано от страховити събития. И това е само началото! Защото на Хари му предстои да разкрие неподозирани тайни, да се срещне лице в лице с Вие-знаете-кого и неговите смъртожадни, да загуби скъп, любим човек, да узнае много за приятелството и любовта.

...Злото се въздига, започва втората война в магьосническия свят. Горките мъгъли зъзнат от студ през юли, странни урагани връхлитат тук-там, мостове се чупят като настъпени съчки, умират или безследно изчезват прочути магьосници... Министерството на магията разпространява указания за отпор срещу Тъмните сили, часовникът в Хралупата на семейство Уизли е изписал срещу всички имена "Смъртна опасност"...
Тази учебна година в "Хогуортс" ще бъде много различна. Отряд аврори са командировани да охраняват замъка - хранилище на древна магия и крепост на войнството на Дъмбълдор. Но дали наистина крепостта е непристъпна? И нима някой би дръзнал да се изправи срещу самия Дъмбълдор?
И Хари вече е много различен. Безкрайно самотен в една вселена без обичания Сириус и в същото време дарен с вниманието и надеждата на целия магьоснически свят. Но има неотменими линии в живота му, начертани не от пророчества, а от мигове на върховно изпитание и решимост да пресече пътя на злото. "Ти си избран и това винаги е трудно!" - бе му казал маестро Оливандър, когато Хари бе взел в ръка своята магическа пръчка. Но трудно не значи непреодолимо, ако те напътства най-великият учител и винаги до теб са верните приятели.
И момчешките неволи на Хари са различни. Той вече е капитан на отбора по куидич и трябва да избере състав, който да побеждава. В учението постига неочакван напредък, към който го тласка тъмна сянка от миналото. Изпълнява важна мисия от Дъмбълдор и узнава за най-зловещото откритие в магьосническия свят. В същото време в съзнанието му връхлитат, бушуват и воюват помежду си трепетни мисли за момиче. Но когато трябва да спаси живота на приятел, му помага хладнокръвието. Обзет от съмнение за подмолни действия в замъка, Хари се впуска в преследване на вътрешния враг. Неусетно учението по магия и вълшебство отстъпва място на противоборството с Тъмните сили.
И професор Дъмбълдор е много различен. Осъзнал мощта на врага и отслабването на своите сили, Дъмбълдор решава да поведе Хари към прозренията за личността на Волдемор - той ще види Том Риддъл като дете, после като дързък млад магьосник, устремен към черната магия, а накрая и като водач на смъртожадните. И момчето неволно си спомня разказа на самия Волдемор: "Правех експерименти, разширих пределите на магиите повече отвсякога..."
В началото на "Хари Потър и Нечистокръвния принц" професор Дъмбълдор успокоява Хари с думите "тази вечер може и да не се страхуваш... защото си с мен", а в края, в миг на върховно изпитание за двамата, му казва: "Не се тревожа, Хари. Нали съм с теб." Ученикът е готов да поеме по пътя си.
Над "Хогуортс" се извисява Черния знак. Битката започва.

Загадъчен снич, множество съмнителни истини и едно тежко обещание - това е всичко, което професор Дъмбълдор завещава на Хари Потър.
Приел за свой дълг да изпълни волята на своя учител, сега той ще трябва да намери и унищожи хоркруксите. Издирването им обаче се оказва изключително трудно - Лорд Волдемор вече има власт в Министерството на магията и в Хогуортс, а всичките му верни смъртожадни и диментори са по следите на Хари. Заедно с Рон и Хърмаяни, момчето се впуска в най-голямото си приключение досега. Защото магическия свят вече не е същият... Никой не е в безопасност... Нищо не е сигурно...
Битката, която всъщност започва преди 6 години, е вече във финалната си фаза. Ти-знаеш-кой е решен на всяка цена да елиминира най-могъщия си враг и да отстрани Хари завинаги. Воден от желанието си да го изпревари, Хари тръгва по следите на мистериозните Дарове на Смъртта и открива, че миналото му е по-близко до него, отколкото някога си е представял. И неговите тайни ще бъдат разкрити - по-ужасяващи и от най-страшните представи за тях. И ще породят нови въпроси, чиито отговор Хари ще трябва да разкрие сам.
Как всъщност са загинали родителите му, дали Дъмбълдор е този, за когото са го мислили, има ли нещо вярно в легендата за Даровете на Смъртта...
По време на дългото и изтощително пътуване в търсене на истината, Хари ще трябва да порасне и да се приготви за финалната битка с Лорд Волдемор за спасяването на магьосническия свят и всичко, което има смисъл за него. Ще преоткрие приятелството, ще загуби много от хората, които истински обича и ще разбере, че няма връщане назад, когато си поел по правилния път.
И накрая ще научи, че безценни са не даровете, които носят безсмъртие, а тези, които осмислят живота - като страданието, приятелството и любовта.

Първи студентски празник

2007-12-12T15:14:00.000+02:00

И сега на всички студенти бих желал да пожелая...

ЧЕСТИТ 8-ми... МАРТ!

NARN I CHÎN HÚRIN

2007-12-12T11:58:00.000+02:00

В Средната земя има предания от далечни епохи преди "Властелинът на пръстените" и разказаната в
"Децата на Хурин" история се разиграва в необятната страна, която някога се разстилала на запад отвъд Сивите заливи, но била погълната от морето в страшния катаклизъм, сложил край на Първата епоха на Света.

През ония далечни времена първият Мрачен владетел Моргот живеел далече на север в титаничната си крепост Ангбанд, наречена Железния ад, и трагедията на Турин и неговата сестра Ниенор се развива в сянката на страха от Ангбанд и войната, разпалена от Моргот срещу земите и тайните градове на елфите.
Техният кратък и страстен живот е белязан от първичната ненавист на Моргот към тях, защото са деца на Хурин - човекът, дръзнал да се опълчи и да му се присмее в лицето. Срещу тях Моргот праща най-страховития си слуга Глаурунг, могъщ дух във формата на чудовищен огнен дракон. В тази история за жестоки нашествия и бягства, за горски укрития и гонитби, за съпротива и гаснеща надежда, Мрачният владетел и драконът излизат на сцената като ярки и страховити образи. Коварният и насмешлив Глаурунг изкривява съдбата на Турин и Ниенор чрез убийствено лукави и злостни лъжи, за да се изпълни прокобата на Моргот.

Турин, син Хуринов и Глорунд Дракона

Тъй! Тук ще се разказва за дракона златен
на бога прокълнат; за мрака в горите
на света отминал; за мъки човешки
и скърби на елфи - бродници потайни
в лесове дълбоки; още за сълзите
на Ниниел млада и за Турин Смели,
сина Талионов, надвит от съдбата.

Тъй! Талион Хурин война го помете,
когато войските, облечени в бяло
на елфи красиви разкъсани бяха
от смъртната ярост на Моргот Ужасни.
Още се помни полето на боя,
Унотрадин Нинин - Безбройните сълзи.
Боец и владетел, чедата човешки
побягнаха там във предателство жалко.
Един сам остана до елфите редом –
Талион Еридамрод с отряда си верен.
В пристъп отчаян планинските орки
накрай го плениха след сеч страховита.
Бауглир беше така заповядал:
вързан отведоха принца човешки
в тъмните ями на Ада Железен,
чертога на Моргот, изсечен в скалите.
Хвърлиха героя на страната Хитлум
в краката на своя господар всесилен.
Горчива омраза задавяше Моргот
и гневен той беше, задето войната
не бе смляла Тургон, краля безсмъртен,
наследник на Финвег, нито чедата
на Феанор, вещи в изкуства потайни.
Че Тургон, обхванат от воинска ярост,
път бе си просякъл със бледа стомана
далеч от клането. И беше широка
таз просека страшна в редиците вражи,
тъй, както на сърпа, повалящ пшеница.
...

Парадоксът и Любовта

2007-12-11T20:47:00.000+02:00

Кратък размисъл върху основни проблеми в заобикалящия ни свят. Настанете се удобно, хванете телефона и наберете номера на любимия човек...

Парадоксът на нашето време е, че имаме по-високи сгради, но по-ниска търпимост, по-широки магистрали, но по-тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.

Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.
Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Научихме се как да преживяваме, но не и как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и повърхностните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове.
Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.

Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване”.

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги.

Не забравяйте кажете блага дума на този, който ви гледа с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.
Не забравяйте горещо да прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Не забравяйте да казвате „обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.
Не забравяйте да държите ръцете си и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.

Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се измерва с това колко пъти сме си поели дъх, а с моментите, които са ни карали да затаим дъх!

Аз от своя страна посвещавам тази публикация на Дима.

Блогприложения (музика и видео)

2007-12-04T18:20:00.000+02:00

След като хората масово се изучиха да въвеждат музика и YouTube клипчета в страниците си, сега бих желал да ви покажа и разясня как да ги модифицирате в формат, създаден от един франгаджия. Копелето е създал собствени флашчета, които са прекрасен метод да освежите страницата си с приятни на външен вид (а също така и удобни) плейъри за музика и клипчета. Тъй като страницата му е на френски, а моите знания по този език са меко казано никакви, информацията по-долу няма да обхваща в пълнота възможностите на тези приложения.

Тъй като музиката е по-важна, ще започна най-напред с нея. Ето плейърите, пригодени за музикални формати:

dewplayer мини 1.5
dewplayer нормален 1.6
dewplayer нормален тон
dewplayer мулти 1.5

Ето инструкции как да ги въведете в страницата си:

<object type="application/x-shockwave-flash" data="Един от плейърите.swf?mp3=Песента.mp3" width="200" height="20"> <param name="movie" value="Същия плейър.swf?mp3=Пак песента.mp3" /> </object>

Не разбирам защо трябва по два пъти да се пише плейъра и песента, но ако синтаксисът е различен от горепосочения, не се надявайте на звук. Ето и препратки към плейърите:

http://atanas.data.bg/blogplayers/dewplayer-mini.swf ..............Мини
http://atanas.data.bg/blogplayers/dewplayer.swf ........................Нормален
http://atanas.data.bg/blogplayers/dewplayer-vol.swf .................Нормален + тон
http://atanas.data.bg/blogplayers/dewplayer-multi.swf .............Мулти

Забележка: Препратките на музикалните файлове трябва да завършват на .mp3

Както често казват по WS Teleshop: "И това не е всичко!" и тук това не е всичко! приложенията са снабдени с още няколко тънкости.

Опции:

1. Автостарт. Просто трябва да прибавите:
dewplayer.swf?mp3=test.mp3&autoplay=1

2. Превъртане. За да почва отново и отново:
dewplayer.swf?mp3=test.mp3&autoreplay=1

3. Цвят. Като писне да се смени:
dewplayer.swf?mp3=test.mp3&showtime=1

4. Време.
dewplayer.swf?mp3=test.mp3&showtime=1

5. Тон. първоначален тон, който може да бъде сменен само от Нормален + тон
dewplayer.swf?mp3=test.mp3&volume=80

Все пак проверете официалната страница на "Създателя". Там можете наготово да въведете песен и да изберете опции, след което да генерирате готов код. За съжаление кодът е неприложим, освен ако не се редактира. На мястото на dewplayer.swf трябва да го замените с подходящия плейър, които съм дал по-горе. По-добре не мога да го обясня, затова ако имате проблеми можете да ми пишете.

Трябва също така да отбележа, че има някои още по-тънки тънкости, като например, че ако сте посочили превъртане на мултиплейъра започват да се върти всяко парче само за себе си, а не всички. Други засега не съм открил, но често се усещат и други нередности.

Толкова от мен по отношение за оркестъра. Сега да продължим с видеоплейъра. Той е съвсем опростен, по-прост и от youtube. За да се направи връзката дори е именуван dewtube. Ето и как изглежда:

Ето кодът и препратка към плейъра:


<object type="application/x-shockwave-flash" data="Видеоплейър.swf?movie=ВИДЕО.flv" width="512" height="384">
<param name="movie" value="Видеоплейър.swf?movie=Видео.flv" />
</object>

http://atanas.data.bg/blogplayers/dewtube.swf Версия 1.0

Клиповете трябва да завършват на .flv .

Проблеми: При по-бавни връзки може да отнеме "повече" време да зареди или въобще да не зареди. Също така опцията за пълен екран невинаги работи.

Опциите на музикалните плейъри важат и тук (същият синтаксис) с известни изключения. Промяната на ширината и дължината не нарушава размерите на контролната (зелената) лента. Отново можете да зададете параметри от тук, като после ще трябва да редактирате препратката на dewtube.swf За друго не се сещам.

_________________________________________________________________________________

Трябва да призная, че доста често използвам тези плейъри за да доукрасявам статиите си. И това е може би заради леснотата, простотата, компактността им и липсата на всякакви реклами по тях. Надявам се, че ще ви харесат!

Отначало...

2007-12-03T20:54:00.001+02:00

Ето пак започвам отначало страницата си. Признавам, че все не мога да си харесам шаблон, но това се поражда заради ред причини (различен от XML формат шаблон, прекалено сложен за да се редактира такъв, картинките са пренасочени към същата директория и това налага да се качват на безплатни сървъри, които я работят, я не и т.н.). Все пак дотук изглежда дори прекалено добре. Вярно, няма нещо за мен, няма и архив. Само и единствено последната статия. Но мисля, че идеята беше тъкмо това: съвсем, съвсем опростено, без ненужни гаджети, уиджети и тем подобни. Интересно колко ли време ще се задържи?

СтарКрафт ІІ

2007-06-26T18:30:00.000+03:00

Един далечен спомен се завръща от отвъдното, за да преобърне за пореден път света на компютърните играчи...

2007
-
1998
-----
9 години първата част не е слизала от лидерската позиция на най-добрите компютърни игри. Играта, която промени историята на киперзабавленията, която не намери достоен съперник в своя бранш. След дълги дни и нощи прекарани в тотално размазване и след опашати лъжи по нейн адрес...

Нейният наследник бе официално обявен!

І. Относно

Старкрафт ІІ бе официално обявена на 19 май в Южна Корея (че къде другаде?). След нейното обявяване почти веднага беше качен и официалният сайт на продукта. На него са показани новостите, картинки, видео и т.н. Хората толкова дълго чакаха новото отроче, че чак се потрисаха от заразна коричка по задника в резултат от седЕне.

ІІ. Промени

Тааа, значи...нали...тъкова...щото...сега...амм

Не че от Близард много неща са казали, затова ето какво е показано засега. Протос са се сдобили с 4! (цели 4) нови единици и 1 сграда. Тая раса много се ебаваше с енергията и сега още повече ще й трябва, за да ги поддържа новите. Добре, че не ползват АЕЦ Козлодуй!

Зелот

Аз така и не разбрах защо са нова единица, ала нека пак да поговоря за нея. Въоръжен с остриета, покорен до мозъка на костите си (не, че някога ще ти откаже да се бие и ще дигне стачка), перфектен за близък бой.

Безсмъртни

Следващите изроди са загинали бойци, съживени за да служат още веднъж на своята дълбоко патриархална раса. Затова са полу-роботи, полу-протоси (нещо като драгуните). Няколоко от тях заедно с гвардия зелоти унижожават, всичките черва, които Зерг би могъл да им поднесе. Скивайте:

Сенковци (?)

Тези животни са точно онези, мизерни гаднярчета, които се спотяйват в сянка и когато моментът настъпи, булото пада, битката се преобръща, структурата умира, краят става категоричен...

Постепенна призма (Phase Prism)

По-добре да спра да ги превеждам... Това корабче... нищо особено за него. Пренася органчни и неорганични единици. Единственото интересно е способността му да се превърне в източник на енергия.

Подвижен портал (WarpGate)

Тунелите, през които Зерг се промъкваше под земята, сега и Протос ги притежава! Но за разлика от първите, те се промъкват през енергийното поле.

ІІІ. Новости

Расите се запазват: възвишените Протос, хищните Зерг и обърканите Теран. От филмчетата се забелязват козметични промени в дизайна, интерфейса и т.н. Сюжетът продължава там, където свърши продължението Семейната война (BroodWar), но освен старите персонажи, потребителите ще се сблъскат и с нови.

Доколкото познавам и другите поредици на Близард, кампанията би трябвало да бъде... разкатаваща. Както обикновено филмчета, които се чудиш това истински човек ли е, история, която те вълнува и те кара да си купиш и книжките, постановъчни битки, невъзможни да се превъзмогнат...

ІV. От близо

Между другото това е 100-ната ми статия. Една година мина, а аз все още се бъхтя по дизайна! Но дотук мисля, че добре се справям! Честито ми!

Няк'ви глупости!

2007-06-26T11:00:00.000+03:00

Подбрано за ценителите...

Дрън, дрън, че пляс...

Много готин сет!

2007-06-25T20:10:00.000+03:00

Това е клубно шоу на диджей Тиесто от няма и месец (8 юни)! Още със самото начало докосва душата! Дърпайтеееее, гниди!

------------------------------------------------------------------------------------------------------

22:00 - 23:00

Hour 1

01. Workidz - Work It [Montini]

02. Jes - Imagination (Tiesto Remix) [Magik Muzik]

03. Global Experience - Madras [Black Hole Recordings]

04. Global Experience - Malaysia [Black Hole Recordings]

05. Skin - Faithfulness (Tiesto Remix) [EMI Records] (Classic Of The Week)

06. Alucard vs Solarstone - Late Summer Fields (Deeper Sunrise Mix) [Deepblue Records]

07. Studio 5 - Energise

08. Pascal Feliz - From Inside The Speakers (Part 1) [High Contrast]

09. 2000 and One - Tropical Melons [Cocoon Recordings]

10. T4L - Alternative Route [In Trance We Trust]

11. Dubfire - Road Kill [SCI + TEC Digital Audio]

23:00 - 00:00

Hour 2

12. John Dahlback - Don't Speak [Pickadoll]

13. Solee - Different [Parquet Recordings]

14. ID

15. Parker & Hanson - It's Not Too Late (Vocal Mix) [Maelstrom Records]

16. Tom Wax & Boris Alexander Pre - Wake Ups [High Contrast]

17. 68 Beats - Replay The Night (Gabriel & Dresden Mix) [Juicy Music]

18. Misjah - What Is [ReRun]

15 Minutes Of Fame - Dj XL

19. Gui Barotto - Beautiful Life [Kompakt]

20. David Forbes - Live Without You [Combined Forces]

21. José Gonzلlez - Crosses (Tiesto Remix) [White]

А за хората с по-бърз интернет:

Последният (не)Учебен Ден!

2007-06-21T19:16:00.000+03:00

АААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА!

На 22 май се състоя Абитуриентският ми бал (първият, защото след това бях на още един)! Мацки, коли, крясъци, рокли, деколтета, прически, снимки, усмивки, алкохол! Най-накрая настъпи денят, в който Аз завърших! Тъпа Английска гимназия! Тъпа Цана, тъпа Нели! Факайте са! Ето слайдшоу да изплакнете око в малко костюмарчета:

Най-напред са снимките от заведението до нас, където черпих роднини, приятели и др. екземпляри от моя светоглед. По-нататък вече съм в училище, където крещя в един глас с всички, които имат сили да се пънат. Следва х-л Шератон, отвън и отвътре, издевателствата върху роклите, костюмите, вратовръзките, прическите и други атрибути. Плач, рев, носталгия по изгубено време, прегръдки, несподелени мисли се появяват на бял свят, любов в тоалетните, попълване на въпросници, местене от една зала в друга, ядене. Наздравици и сблъсъци.

Около 12:00 - на път за дискотека Син Сити

Там (Х)Азис беше поканен от Италианския лицей и поради тази причина 99% от хората бяха в чалга залата. Колко прекрасно за мен и други индивиди...

...да се размотаваме между Ретрото и Техното и да се наливаме с бирички за по 5 лв. Естествено, това размотаване изискваше повече Е отколкото смятахме и към 4-5 се наложи идеята да се махаме и да ходим да ядем.

Някои вече бяха тотално съсипани и омаломощени! Но пътят към пицария Уго се оказа доста солен - 5 лв. с такси при положение, че се намира на 5 мин. пеша през уличките. Там добре си похапнахме, но и здравата почакахме. За наказание използвах тоалетната им по-голяма нужда!

Накрая всички се насочихме към училище, където затворихме училището за бъдните поколения и за напук на Цана-Цървулана! Нели също ни направи напук и се появи към 10-11 сутринта, заради което някои се поддадоха...

Така отпразнувах бала си. Но историята продължава...

Най-великият фотоапарат!!!

2007-06-21T11:03:00.000+03:00

6.0 мегапиксела
3x оптично приближаване (еквив. на 38-114mm)
Голям 6.4cm LCD дисплей
Батерии с дълъг живот (до 500 снимки)
Дизайн "един бутон - една функция"
Режим за намаляване на размазването при висока чувствителност
Супер макро режим от разстояние 5 cm (wide)
Вътрешна памет
10 Сценария
Видеозапис със звук (до запълване на капацитета на картата)

В името на каузата

2007-05-21T19:57:00.000+03:00

Предназначено само за просветени (прочели поне 5-та книга за Хари Потър)...

Най-напред щракнете ето точно ТУК. Това е страница създадена с едничеката цел да ни събере, да ни осовобди от мрака и да ни покаже пътя. А пътят... той е нелек, тежък и опасен. Пред да поемето по него, искам да ви посветя в още някои заклинания.

И нека Лумос! показва само хубави неща.

За Владимир Герасимов

2007-05-15T16:58:00.000+03:00

Може би съм ви казвал, а може би не... Има един руснак на име Владимир Герасимов. За по-кратко Влад. Та този Влад се занимава с уеб дизайн. Ще кажете какво пък. Дааа, ама не. Той си има собствена страница. И то доста прилична страница. Ако не разбирате руски можете да я прочетете и на немски, английски, испански и френски. Какъв полиглот само, а? Но целта на тази статия е насочена не към личността на човека, а към нетовото творчество:

През 2-3 седмици Влад публикува най-новите си тапети. Те са резделени на няколко тематики според съдържанието им. Най-голямата, в която си залагам главата присъстват около 90% от всички тапети, е назована "Двете и...". Изображенията от тези колекция представляват минимум 2 човечета със доста ъглести форми, широки усмивки и с по два-три косъма на главата си, които са главни "действащи" лица. Обикновено тези тапети изразяват някаква абстрактност по отношение нашия живот в последните му години - детайли от компютърния свят и Интернет (Гуугъл, Епъл и др.), невъзможни природни явления (облаци, от които валят чадъри) и т.н. Картинките са с високо качество, а също така има възможност да се избере по-подходяща резолюция за монитора ви. Меркантилността на Влад го е накарала да направи някои изключения. При регистрация и редовно плащане на такса, имате уникалната възможност да сваляте същите тези тапети с още по-голямо качество, разделителна способност за два монитора и без рекламния банер долу вдясно (който мен ме кефи!). Таа, така...

Ето малка демонстрация на това, което имам в уеб албума си:

ХІ века от смъртта на Борис І Михаил

2007-05-05T23:25:00.000+03:00

Хан Борис сяда на българския трон през 852 г. По негово време Българското ханство е типична средновековна монархия, която се отличавала от другите европейски държави само по своята религия. Християнството се оказва не само шанс за приобщаване към другите християнски държави, но и за консолидиране на двата етнически елемнта в държавата - славяни и българи.

......................................................................................

В лицето на тази изключително противоречива личност се съчетават в равна мяра качествата на държавник, политик и общественик, какъвто средновековна България няма до тогава. Любопитно е да се припомни, че княз Борис загубил всички водени от него войни, но спечелил не по-малко тежките битки на дипломацията. Тридесетгодишният мир дал на България възможност за градивен растеж в попрището на културата и я подготвил за бъдещите изпитания на тогавашното смутно време.

Велико Търново

2007-04-03T23:57:00.000+03:00

Малко инфо как си прекарахме във Велико Търново:

2007-03-22T21:03:00.001+02:00

Хари Потър и Смъртоносните светии
НА 26 ЮЛИ 2007-ма !!!

Според вестник "Сън" Дж. К. Роулинг е написала следното съобщение върху мраморна скулптура в хотел Балморал в Единбург: "Тук в стая 652 на 11 януари 2007 година Дж. К. Роулинг завърши Хари Потър и Смъртоносните светии". От BBC потвърдиха със сигурност, че Дж. К. Роулинг наистина е написала това съобщение в този хотел на съответната дата. Също така стана ясно, че наскоро Роулинг лично е занесла ръкописа на седмата книга в издателството "Блуумсбъри" и, че тя в момента е много заета с редакцията й. Последната книга за Хари Потър ще излезе на 26 юли 2007 година. Междувременно само няколко часа след като стана ясна датата на излизане на седмата книга, тя се изкачи на първо място в бестселър класацията на Амейзън и др.

А междувременно на 13-ти същия месец:

Посветено...

2007-03-17T23:08:00.000+02:00

Едничка дума... тя я не продума.
Едничък поглед... не погледна тя.
На бледни устни в сдържаната глума
той виде си решена участта.

Поклон безмълвен - и в ответ студен
смях. Кървав плач едва сдържан насила.
Великий боже, а до днешен ден
все мисълта за нея му е мила.

В ЕДИН ЕСЕНЕН ДЕН ПО ШОСЕТО

2007-03-06T23:07:00.005+02:00

Павел Вежинов

Белият стол нямаше облегало, усещах целия си гръб изтръпнал. Бях стоял тук повече от час и през цялото време той нито веднъж не помръдна в тясното си легло. Може би затова чаршафите му бяха така гладки, сякаш в тях лежеше не човек, а труп.
- Няма смисъл - каза той уморено. - няма никакъв смисъл в цялата тая история...
Исках да му възразя, но усещах, че нямам сили. Той помълча малко, после продължи без никаква връзка:

- Всичко, което наричаме субективен живот, е всъщност нещо съвсем нереално... Както са нереални облаците, отразени в гладкото езеро. Ако езерото се развълнува и отражението изчезне, това не означава, че са изчезнали и самите облаци... Всичко, което се е случило на неговата повърхност, е смърт без значение...
- И все пак трябва да се живее - отвърнах аз безсмислено.
- Защо?
- Защото така е естествено...
- Сигурно си прав! - отвърна той колебливо. - Естествено, но безрадостно. Излизаш от нищо, съществуваш и се превръщаш отново в нищо... Друго е, разбира се, ако пристигаше до някаква цел, в която да се осъществи собственият ти смисъл...
Аз замълчах. Голямата бяла стая бавно потъмня, някъде в далечината се чу тътен. Само неговото лице си остана все тъй бяло, с чисти, гладко обръснати бузи, с трепкащи ръждиви клепачи. Той погледна към прозореца и каза тихо:
- Идва буря, трябва да си вървиш...
- Нищо - отвърнах аз. - С кола съм, няма значение...
- Не, не - върви... Пътят ще стане хлъзгав, опасно е...
Наистина като че ли нямаше смисъл да стоя вече и малкото, което с толкова труд бях изградил. Станах и храбро му протегнах ръка, но той се усмихна посърнало и не подаде своята.
- Върви, върви!...
Доктор Веселинов беше в кабинета си, наведен над своите рентгенови снимки. Тая, която държеше в ръката си, кой знае защо, ми напомни на далечна, разсеяна в черния мрак, галактика.
- Има ли напредък? - попита той, без да повдига глава.
- Мисля, че има - отвърнах аз несигурно.
- В края на краищата трябва някак си да го убедите - каза той. - Операцията е все пак някакъв шанс. Макар и нищожен!...
- Да знам - казах аз.
Едва сега той се поизправи и ме погледна със своите странни очи с цвят на зехтин...
- Сега разчитам само на вас... За негова собствена воля не бива да се говори...
Излязох навън с душа, натежала от болнични миризми и тревоги. Над дефилето наистина се бяха надвесили черни буреносни облаци, но тогава не им обърнах внимание. Къси, нервни вихрушки танцуваха по циментовия двор и заливаха с прахоляци колата ми. Тъкмо потеглих, и закапаха първите капки - едри и силни като летящи куршуми. Едва тогава ми мина през ума, че гумите ми са съвсем изтъркани. Не се тревожех особено - така отпаднал и угнетен се чувствувах след тежкия разговор. Изтеглих колата на заден ход и бавно запъплах по стръмнината.
Бурята ме завари още в първите километри. Беше позакъсняла септемврийска буря, но пълна с грохот и трясъци. Върху предното стъкло се заизливаха такива потоци вода, че се принудих да спра. Отбих внимателно колата на червеникавия банкет и угасих мотора. Дъждът все тъй плющеше, трясъците следваха един след друг. Познавах тия бури в кънтящото искърско дефиле, някога ги обичах. И все пак бях направил добре, че спрях. По асфалта течеше като река черна искряща вода, която от време на време блясваше с мъртвото отражение на мълниите. Оттатък асфалта, без никаква преграда, идваше червената, дъхаща на изпарения пропаст. От мястото си не виждах нейното дъно, но бях сигурен, че там колата ми не би изглеждала по-голяма от детска играчка.
Отворих страничното стъкло и се поотместих от кормилото, за да не ме пръска дъждът. После запалих цигара и се облегнах назад. Чувствувах се много гадно в тоя момент, мисълта за смъртта не ме напускаше. Той се беше примирил с нея и това беше най-страшното. Никак не разбирах какво значи това - да се примириш със смъртта, - нито пък можех да го усетя. Дрехите ми все още издаваха противната миризма на санаториума, чувствувах, че ми се гади. А какво би станало, ако тръгнех внезапно направо към пропастта? Всеки би нарекъл това безумие. А тогава защо да не е безумие всичко, което вършим в своето съществуване? Ето това е може би, което има в душата си моят приятел. Рамената ми леко потрепераха и аз побързах да затворя стъклото.
Най-после бурята като че ли попремина. Все още валеше - слаб дъжд, носен от вятъра, мътен и сив. Отново запалих мотора. Там някъде далече на запад в гъстата маса на облаците навярно се беше отворило малко прозорче, защото асфалтът порозовя. Потеглих бавно по стръмнината, след това постепенно усилих хода. В тоя момент съвсем бях забравил моите гуми, които така приятно свистяха по наводнения асфалт. Розовината още повече се усили, червеникави изглеждаха дори ниските брезови горички, които растяха по планинския склон.
Не бях изминал може би и два километра, когато за пръв път видях човека. Зърнах го отдалече - вървеше от лявата страна на пътя, леко приведен и унил, съвсем сам сред околната пустотия. Така както го гледах откъм гърба, стори ми се възрастен човек, почти старец. Фигурата му беше суха, раменете охлузени, в мършавата му шия се усещаше напрежението на стария вол, който безнадеждно мъкне нанякъде колата си. Когато наближих съвсем, забелязах, че е облечен в груб, износен панталон и в брезентово яке. На гърба си носеше мръсна, полупразна раница, която висеше на кръста му като зелена, отбрулена от бурята круша. Бях го вече отминал, когато неочаквано и за себе си спрях. Наистина преди години често взимах в колата си случайни хора, но отдавна не бях го правил. Не ми се вярваше да съм станал по-равнодушен, може би малко по-мързелив. Но все пак тогава спрях. Усетих как при внезапния удар на спирачката колата лекичко се подхлъзна, но отново не обърнах внимание. Без да бързам, отворих вратата и погледнах назад към стареца. Всъщност не беше старец, навярно нямаше и шейсет години. Както очаквах, лицето му беше доста мършаво, силно набраздено, почти грубо, като лицата на старите гъбари, които през всичките сезони скитат из тия гори. Човекът ме погледна бегло, но продължи пътя си, навярно не беше помислил, че спирам заради него. Направи ми впечатление, че не изглеждаше много мокър, навярно се беше прислонил някъде през бурята.
- Качете се! - казах аз. - Стига да съм по пътя ви...
Той погледна със съжаление калните си обуща.
- Ще ви изцапам...
- Нищо, качете се...
Човекът колебливо приближи колата. Обърнах се и му отворих задната врата. Отново ми направи впечатление, че дългополото му яке е почти сухо.
- Благодаря - каза той тихо и седна отзад.
Но не свали раницата си - това също ми направи впечатление. Навярно го беше страх, като слезе, да не забрави в колата своите гъби. Или пък изобщо не се беше качвал в кола, та нямаше и такива навици.
- За къде сте? - попитах аз, колкото да кажа нещо.
Човекът не ми отговори веднага.
- Без посока - отговори той. - Накъдето ме отвее вятърът...
Това бяха простичките думи, но гласът му все пак ме учуди. Такъв обработен и културен глас би могъл да има най-малкото някой бивш гимназиален учител.
- Тъй е по-добре - отвърнах аз. - Защото съм само до Владо Тричков...
- Да знам - каза човекът. - Вие имате там вила...
- Извинете, да не би да се познаваме?... Аз съм много слаб физиономист.
- А, не - вие сте ме виждали - отвърна той. - Но аз ви видях веднъж с вашата въздушна пушка...
Стана ми неприятно. Наистина преди две години бях купил такава пушка за сина си, но не се успокоих, докато не изтребих врабците из цялата околност. Тоя спомен ми тежеше и колкото повече минаваше времето, толкова повече ме потискаше.
- Да, вярно е - измърморих аз недоволно. - Бяха ме хванали тогава някакви бесове...
Имах чувството, че човекът зад гърба ми се усмихва. Опитах се да го погледна в огледалото за обратно виждане, но той не беше в полето ми.
- Тая страсту хората май ще изчезне последна - отвърна той тихо.
- Коя страст?
- Тая - да се убива.
Гласът му звучеше меко, без никакъв укор.
- Е, много е да се каже убийство - измърмморих аз обидено. - Всъщност това е лов.
- Е, да - лов - съгласи се той. - Но в края на краищата изчезва някакво живо същество...
Обърнах се и го погледнах. Стори ми се още по-тъжен и унил, очите му разсеяно гледаха някъде през стъклото.
- Вие да не сте вегетарианец? - попитах аз глупаво.
- Не съм - отвърна той. - Пък и не виждам смисъл. Преди години измъчвахме конете и застарели, ги давахме на касапите. И все пак страната беше пълна с коне. Сега ги заменихме с трактори... И какво спечелиха от това конете? Нищо, разбира се... Може би след някое и друго десетилетие коне ще има само в зоологическите градини...
- За съжаление, тъй е - казах аз.
- Наистина за съжаление... Доброто в природата е нещо безкрайно трудно за определяне...
Никога не бях очаквал такива думи от толкова простичък наглед човечец. И изведнъж ми се стори странно, че досега не бях чул нищо за него. Ако живееше някъде наоколо, както изглеждаше, как можеше да остане незабелязан? При всички случаи в тоя човек наистина имаше нещо загадъчно.
- Вие наблизо ли живеете? - запитах аз.
- Не, не съвсем - отвърна непознатият.
- Стори ми се, че сте излезли наоколо от някаква къща...
- А не. Защо?
- Ами дрехите ви бяха почти сухи, когато се срещнахме.
- Да, съвсем забравих, че се занимавате и с криминални истории - отвърна той шеговито.
Това беше наистина прекалено. Аз се обърнах отново, погледите ни се срещнаха. Стори ми се в тоя миг, че никога досега не бях виждал такъв спокоен и проницателен поглед. И изведнъж нещо в очите му трепна.
- Внимавайте! - извика той.
В гласа му нямаше уплаха, аз не се стреснах. И едва в следния миг усетих, че колата се е подхлъзнала. Бързо се обърнах напред. Тъкмо бях започнал да слизам по дълъг и доста стръмен наклон, който се губеше някъде из завоите. Сега колата летеше с все сила надолу без никакво управление. Даже не успях да помръдна. И друг път ми се беше случвало да изпитвам такива мигове на пълно вцепенение. Просто стоях зад кормилото и нямах в себе си нищо - ни страх, ни мисъл, ни предчувствие. Успях само да схвана, че колата излезе от пътя и литна в пропастта.
Именно литна - това като че ли е най-точната дума. Помня, че дори не успях да затворя очи в очакване на страшния удар. И изведнъж забелязах изумен, че вместо да се срине в пропастта, колата изведнъж повдигна нос и плавно като птица полетя над бездната. Аз само държах кормилото, тя направи лек завой, после се върна над шосето и меко, почти неусетно прилепи гумите си на пътния асфалт.
Един миг стоях като вцепенен. И първата ми мисъл беше, разбира се, че сънувам. Но не - по нищо не приличаше на сън. Аз помнех всичко, виждах ясно замърсения асфалт, покапалите листа, водата, която се стичаше по изровения бряг. Видях и птиците, накацали по телефонната жица, съвсем ясно чух далечното свиркане на влак, който минаваше по дефилето. Но по-ясно от всичко друго виждах бездната, вдясно от себе си, и мътните води на реката, разкаляни от бурята. Сън - не, но може би халюцинация? Не, никога не бях чувал за халюцинации в нормално и бодро състояние.
В тоя миг съвсем бях забравил за човека зад гърба си. И изведнъж чух гласа му, все така спокоен и тих:
- Не, няма защо да се стряскате... Всичко, което стана, е нормално и истинско...
Трепнах и се обърнах. Той все така спокойно седеше на мястото си, сякаш нищо не се бе случило.
- Как така истинско?
- Напълно истинско! - отвърна той сериозно. - Вие сте културен човек, нима не знаете как се нарича това явление?
- Там е работата, че не съществува такова явление - отвърнах аз, все още не на себе си. - Или поне никой жив човек досега не го е виждал...
- Не бъдете толкова сигурен... Чували ли сте нещо за левитацията?
- Е, да, разбира се, но това е някаква факирска шмекерия... И освен това надали го правят с леки коли...
Непознатият се усмихна:
- Да, с колата е по-трудно... Но принципът е същият...
- Искате да кажете, че познавате антигравитационните сили?
- Да, нещо подобно...
- Но за това навярно са нужни огромни енергии - измърморих аз недоверчиво.
- Енергиите съвсем не се изчерпват с това, което хората знаят за тях...
Което хората знаят! Какво искаше да каже с тия думи? Нима той не беше човек? Но какво значение имаха всякакви думи, когато фактът си оставаше факт. Пред очите ми все още бяха калните следи на колата, които завършваха до ръба на пропастта. И вместо да бъда там някъде долу, разбит на късчета, аз мирничко си стоях на пътя, само на няколко метра от мястото на невероятния инцидент. Не съм човек с предразсъдъци, бих признал, че съществува и дяволът, стига да го видя с очите си. Но човекът зад гърба ми приличаше на всичко, но не и на дявол.
- Заради мен ли го направихте? - попитах аз отново.
- Не съвсем точно... Но вие се подхлъзнахте заради мен. Ако не бях се качил в колата ви, може би това нямаше да се случи...
Той се обърна назад и добави:
- Хайде да вървим!...
Аз мълчаливо запалих колата и едва сега си припомних, че изобщо не бях я угасвал. След това включих на скорост и бавно потеглих. Ръцете ми все още леко трепереха. Като изминахме тъй стотина метра, аз отново се обадих:
- Всъщност всеки земен човек, какъвто и да е той, тайно в себе си вярва в чудеса... И едва сега разбрах ясно къде се крие причината. То е, защото не може да се примири със смъртта...
- Това не е кой знае какво чудо - отвърна той. - Нито пък е някакво особено благо. Безсмъртието на съзнанието не е проблем на съществуващата и възможна природа. Проблемът е съвсем другаде...
- А къде именно?
- Много искате да знаете - отвърна той шеговито. - Изобщо проблемът е в самото съществуване...
- А вие земен човек ли сте? - попитах аз внезапно.
Той замълча за миг.
- Интересно е да чуя вашето мнение по тоя въпрос.
- Вижда ми се съвсем невероятно - отвърнах аз. - Това, което вие направихте, хората навярно ще могат да го правят след стотици години...
- Оптимизмът е хубаво нещо - отвърна той. - И все пак не вярвам да е толкова скоро.
- Тогава излиза, че сте пратеник на някаква извънземна цивилизация?
- Логично е да мислите така! - отвърна той.
- И не е ли вярно?
- Защо пък, доверявайте се на своята логика...
- А защо не ми отговорите директно?
- Много просто! - каза той. - Мъча се поне формално да спазвам инструкциите, които са ми дадени.
- Да, ясно! - кимнах аз.
Известно време пътувахме мълчаливо, но през цялото време умът ми трескаво работеше. И все пак интересно е колко бързо и лесно човек се примирява с най-необикновените факти, стига веднъж да повярва в тях. А изглежда, че наистина бях повярвал, макар че разумът ми все още се съпротивяваше. Дъждът бе престанал да вали и за пръв път, откакто бе започнала бурята, срещу мен минаха два камиона. Това като че ли ми даде кураж, аз запитах внимателно:
- Всъщност къде отивате?
- Нали ви казах - просто тъй, обикалям...
- Бихте ли ми дошли на гости?
- Защо не? - отвърна той. - Хора като мен няма къде да бързат...
Наближавахме Владо Тричков. Вече се мяркаха хора, край пътя босо момченце водеше на къса връв едра бяла коза. Както винаги, пред ханчето бяха спрели няколко камиона, отвътре се носеше обичайната врява. Свих вдясно от шосето и тесен неравен коловоз ме заведе до вратата на вилата.
- Пристигнахме! - измърморих аз с облекчение.
Слязохме и поехме пеша по пътеката. На дворната врата нарочно му направих път да мине пръв. Вървяхме двамата между ниските клони на дърветата, които ни докосваха с влажните си листа. Едри земни червеи, розови и измити от дъжда, бяха плъзнали навсякъде и аз забелязах как той внимателно ги прескачаше. Господи! Колко обикновен човек наистина! Всичко в него беше съвсем земно, съвсем делнично - смачканите му обувки, панталоните от извехтял плат, дори раницата, в която навярно криеше своите необикновени съкровища. Наистина дори насън през ума ми не би минало, че ще срещна точно такъв представител на звездните светове.
В хола той свали раницата си и я сложи до мекия стол, на който бе седнал. Аз се разположих срещу него. В момента не чувствувах ни смущение, ни безпокойство, ни респект дори, все едно че вкъщи бе дошъл някакъв стар приятел. Вече можех да го гледам право в лицето, макар че надали печелех нещо от това - и то бе обикновено като всичко друго у него. Той си беше точно човек от плът и кръв - от белите косъмчета в брадата му до ръждивите изрусели клепачи. Изведнъж ме обзе неприятното чувство, че съм станал жертва на някаква мистификация.
- Какво ще пиете? - попитах аз.
- Може чаша доматен сок - отвърна той спокойно.
Наистина имах доматен сок в хладилника.
- С малко водка?
- Не, чист...
- Знаете ли какво друго имам в хладилника?
- Доста е натъпкан - отвърна той шеговито. - Но освен всичко и една чиния с дребна пържена риба.
Това беше напълно вярно. Бях хванал рибата преди няколко дни в началото на Искрецката река. И сам си я бях опържил, макар да не успях сам да я изям.
- Разгеле! - казах аз зарадван. - Да я донеса ли и нея?
- Не, не, мерси, не съм гладен...
- В края на краищата вие сте като мен от плът и кръв... И сигурно огладнявате...
- Не е точно тъй - отвърна той. - Това, което виждате, е по-скоро чудесна имитация...
- Как да го разбирам?
- Ето така!
Той се съсредоточи за миг, после вдигна дясната си ръка и нанесе с дланта си удар по кръглата масичка, която стоеше между нас. Но вместо да се чуе звукът на удара, ръката спокойно мина през твърдата материя, сякаш беше безплътна. Гледах го смаян. Кой знае защо, това ми направи по-силно впечатление, отколкото невероятната маневра на моята лека кола над бездната.
- Сега видяхте какви странни свойства може да има материята - каза той шеговито. - Отт нея наистина може да се направи всичко...
- Бях чел някъде - измърморих аз поразен, - че това не може да стане.
- И аз го четох - усмихна се той. - Вие наистина не можете. Както и ние не можем безкрайно много неща. Но във вселената всичко може. Освен да се създаде субстанцията, разбира се. Тя съществува и това я изчерпва напълно...
Аз замълчах, в тоя момент даже и мисли нямах в главата си.
- А какво стана с вашия доматен сок? - попита той.
Станах и мълчаливо отидох в кухнята. Като отворих хладилника, най-напред видях моите риби. Взех две кутии доматен сок, две чисти чаши и се върнах в хола. Непознатият все тъй седеше на стола си и гледаше замислено през широкия прозорец. Докато пробивах тенекиените кутии, той все тъй мълчеше, имах чувството, че даже не присъствува в стаята. Най-сетне налях и вдигнах моята чаша.
- Ами да се чукнем!... Макар и с доматен сок...
- Да се чукнем! - съгласи се той.
Чашите звъннаха, той поднесе своята към изпръхналите си устни. И както ми се стори, изпи я с известно удоволствие.
- Сега ще ви задам един неудубед въпрос - казах аз. - Както разбирам, вие не сте тук, на земята, за да помагате на нашата цивилизация с вашите знания. А тогава защо?... За да ни контролирате?...
- Не, разбира се. Да ви контролираме или да ви помагаме по принцип това е все едно и също нещо - да се месим във вашите работи... Но ние никога няма да направим това. Аз съм тук чисто и просто един обикновен наблюдател и безпристрастен информатор на нашата цивилизация...
Кой знае защо тая декларация не ме учуди.
- Тъй си и мислех - измърморих аз.
Той ме погледна любопитно:
- А защо именно?
- По най-простата логика - отвърнах аз. - Сред безкрайната вселена практически трябва да се осъществяват безкрайно число комбинации на материята. И, разбира се, не може да се допусне, че само тук, на нашата малка планетка, съществува тая единствена комбинация, която се нарича човешко съществувание. Според мен това е съвсем абсурдно.
Той едва забележимо се усмихна.
- Не е ли така? - запитах аз учудено.
- Нищо, говорете...
- Е, добре, нашата цивилизация съществува само няколко хиляди години и въпреки това е една мощна цивилизация. А ако съществуваше няколко милиона години? В кръга на тая логика не е възможно някъде из вселената да не съществуват цивилизации с огромна мощ. За тях не би представлявало някакъв особен проблем и да влязат в контакт с нас. И аз неведнъж съм си задавал въпроса, защо всъщност това не става, защо сме така изолирани и самотни на нашата малка планета?
Замълчах и го погледнах с очакване. Той също мълчеше и бавно, сякаш несъзнателно, поклащаше главата си.
- Трябва да ви кажа, че вашата логика съвсем не е лишена от основания - отвърна той най-сетне. - И въпреки всичко тя е съвсем произволна. Ще ви дам един прост пример. Ако възможностите, както казахте вие, наистина се комбинират, би трябвало да съществува и такава комбинация - една галактика с една човешка цивилизация.
- А защо не? - попитах аз лекомислено.
- Ами тогава пропада и вашата теория за задължителните контакти.
Да, разбира се, той беше съвсем прав.
- И освен това - продължи непознатият - не бива да приписвате на всяко съзнание качествата на човешкото земно съзнание. Би могло да има и такова съзнание, което да се разминава с вашето земно съзнание просто без да ви забелязва или без да ви обръща внимание. Или пък да ви забелязва, но да не лежите по пътя на неговите цели. Нима вие забелязвате мравките, които пъплят из вашата градина, макар да знаете, че са живи същества? И нима се стараете с нещо да им помогнете в тяхното съществуване?
- Но те нямат съзнание!
- Кой ви каза?... Това не е толкова сигурно, колкото вие си мислите. А може би е по-съвършено от вашето от гледна точка на това, което вие човеците наричате развитие. Освен това вие говорите за съзнанието изобщо, в космически мащаб, без да сте в състояние да ми покажете едно негово трайно и общо качество. Би могло да се допусне например, че най-същественото качество на съзнанието е неговата нетрайност. Или пък неговото самоунищожение на определени етапи на развитието му. Така че отпада и вашето основно твърдение за неговото безкрайно усъвършенстване в огромните периоди от време.
- Да, наистина, прав сте - отвърнах аз смутено. - Макар че самият факт на вашето присъствие не говори в полза на такива доводи.
- Сега аз не говоря за фактите, а за вашата логика.
- Тогава наистина бих предпочел да говорим за фактите - казах аз.
Той отново поклати глава:
- За съжаление, точно за това не можем да говорим.
- Но защо? - попитах аз нервно.
- Това бех могъл да ви кажа... Вие сами трябва да постигнете своите знания... И със свои собствени сили да изминете пътя. Защо не можете да си представите, че точно това е смисълът на земното човешко съществуване?
Гласът му беше тих, но дълбок, с някакво особено звучене и на мен за пръв път ми мина мисълта, че това не е точно човешки глас.
- Навярно сте прав - отвърнах аз. - Това, което казвате, мога да си го представя. Но не мога да си представя вашата нравствена същност. В края на краищата вие живеете между нас, виждате нашите страдания, неправдите, насилието, виждате как понякога нещастни и безпомощни се въртим в омагьосания кръг на своето невежество. И в същото време навярно ясно съзнавате, че е толкова лесно да помогнете на всичко, което е добро и справедливо. Но не го правите. Това не загрозява ли смисъла на вашето собствено съществуване?
Той ме погледна някак особено:
- Тогава представете си, че в нашата нравствена същност има много повече разум и по-малко чувства.
- Мъчно ми е да си го представя - казах аз. - Ами вие живеете тука, сред нас. Как може у вас да не предизвикват нравствен ужас някои неща, с които сме свикнали. Войните например. Представете си, че утре нашето човечество се изправи пред ядрено самоунищожение. Нима пак няма да ни попречите?
- Не, разбира се! - каза той твърдо. - Вие трябва сами да изживеете кризата. Ако изкуствено ви попречим, вие няма да придобиете имунитет и следния път ще загинете от още по-страшна катастрофа.
Аз поклатих печално глава:
- Да, логично е!... И все пак не мога да го приема. Защо поне не ни помогнете в страданията, за които не сме виновни?... Спасете ни поне от рака... Или туберкулозата...
- Вече ви казах - отвърна той леко намръщен. - По-умни хора от мен са разбрали какво ви е нужно... И аз нямам право да го променям...
Внезапно една спасителна мисъл мина през ума ми:
- Тогава помогнете поне на моя приятел!... Съгласете се, но един-единствен случай на намеса съвсем не може да промени историческия път на човешкото развитие.
Той се облегна мълчаливо назад. И ми се стори, че в тоя момент се колебаеше.
- Не, нямам право да сторя това! - каза той леко намръщен.
- А на мен защо помогнахте?... Защо ме избавихте от смърт?
- Защото си въобразих в момента, че за това ще бъда виновен аз... А естествено аз нямам правото да бъда виновен.
Извезнъж ме обзе чувство на безнадеждност, аз замълчах. Мълчахме и двамата. Навън се беше вече стъмнило, но в стаята беше все тъй светло, с естествена и ясна дневна светлина. Колкото и странно да беше това, тогава то не ми направи някакво особено впечатление.
- И все пак вие се намесвате в земните работи - казах аз. - Аз ще напиша всичко това, което днес ми се случи.
- Това не е никакъв проблем - усмихна се той. - Само за един миг бих могъл да излича от ума ви всичко, което не искам да си припомните.
- Наистина ли ще го направите? - трепнах аз.
- Не, разбира се... Пишете каквото искате... И без това никой няма да ви повярва...
- Може би няма да повярват на случката... Но ще повярват на истините, които тя съдържа.
- Тия истини са отдавна известни на хората - отвърна той. - Аз не съм ви открил някаква нова Америка...
Това бяха последните му думи, които си спомням. Събудих се на разсъмване. Бях спал с дрехите си на креслото, на което снощи седях. Или по-скоро на това място съм бил приспан. Непознатият ме бе завил с едно леко одеяло и, разбира се, беше изчезнал. Но аз всичко помнех, той не бе посегнал на паметта ми. Станах и отворих прозореца. Слънцето още не се беше показало над наслещните върхове, но целият двор пред мен беше потопен в нежна светлина. На дъното на двора като малки бели планети светеха хризантемите. Беше тихо, нито един лист на дърветата не се поклащаше. Само росата едва забележимо блестеше със своя все още мътен бисерен блясък. Не зная в какъв свят живееше той, но нашият беше наистина неизмеримо красив. И може би това беше единствената награда тук за самотата му.
Няколко дни живях като насън. Работех, разбира се, но всичко, което излизаше на белия лист, ми се струваше постно и безвкусно като трева. После оставих работата и започнах да чета. Но и това не помагаше. Най-сетне в неделя запалих колата и бавно я спуснах надолу по тесния коловоз. Излязох на шосето и завих наляво - в посоката на санаториума, макар да не исках да мисля за това. Колкото повече напредвах, толкова повече растеше в мен треската, усещах как коленете ми неуловимо потрепват. И въпреки това все по-силно натисках газта, колата летеше на старите си изтрити гуми. Скоро минах край мястото, дето се беше случила катастрофата, но не спрях. В тия мигове вътрешното нетърпение просто ме изгаряше.
Дори не помня как съм пристигнал до санаториума. Почуках на бялата врата на доктор Веселинов и влязох, без да дочакам отговор. Както винаги, лекарят седеше на своето обикновено място с рентгеновите снимки в ръка. Той гледаше право към мен, лицето му бе смаяно.
- Стана нещо невероятно! - каза той с глас, който едва разпознах.
Почувствувах как огромно облекчение се разля като чужда кръв в жилите ми.
- Тъй ли? А какво именно?
- Вашият приятел оздравя.
- Как тъй - оздравя? - учудих се аз лицемерно.
- Ами чисто и просто оздравя. Ето ви снимките - сякаш никога не е боледувал от нищо... Имам чувството, че дробовете му са напълно възобновени...
Не погледнах неговите снимки, беше съвсем излишно.
- Това не може да бъде! - казах аз. - Навярно сте объркали снимките...
- Как не може да бъде, като е факт! - отвърна той раздразнено. - Това са втори снимки, всичко беше извършено под мой личен контрол.
Намерих за благоразумно да замълча. Той ме гледаше все тъй смаяно, мигаше глупаво с опърлените си клепки.
- Още утре ще направя научно съобщение! - каза той разпалено. - Моите колеги ще се шашнат.
- Няма да правите никакво съобщение - усмихнах се аз.
- Защо? - трепна той.
- Защото не може да бъде научно - отвърнах аз. - Вие чисто и просто ще съобщите един факт, който не можете да обясните...
Той се понамръщи, но замълча.
- И второ - което е по-важно, - дори да съобщите тоя факт, бъдете сигурен, че никой няма да ви повярва.
- Как няма да ми повярва! - каза той троснато. - Та това са снимки...
- Глупости, снимки... Вие сте виждали поне двайсет снимки на "летящи чинии", но нима им вярвате?
Той отново започна да мига глупаво:
- Е, да, но... насреща аз пък имам оздравял човек...
- Бъдете сигурен, че и това няма да ви помогне...
- Вие не вярвате ли? - попита той рязко.
- Разбира се, че ви вярвам... Но другите няма да ви повярват. Та вие сте научен работник, нима не разбирате, че това не може да стане. Всички ваши колеги ще си помислят, че или сте луд, или пък мошеник... При това второто е по-вероятно и заедно с това и по-неприятно.
Едва сега той престана да мига, изглеждаше напълно изтрезнял. Скрито го наблюдавах как мълчи и размисля, как здравият му, суров ум просто пращи под якия череп.
- Знаете ли, че вие сте напълно прав! - каза той с облекчение. - Ами, разбира се, един факт не е никакъв факт...
- Къде е сега той?
- Кой? - запита той разсеяно.
- Моят приятел...
- Ами стана, разбира се... Преди малко се разхождаше из парка.
Само няколко крачки ме деляха от отворения прозорец. Веднага го забелязах - стоеше прав край един от декоративните храсти и държеше в ръка нещо беличко, съвсем прилично на птиче яйце. Той го разглеждаше съсредоточено, от време на време нещо човъркаше с нокът.
- Какво правиш там? - извиках му аз от прозореца.
Той трепна и се обърна. Лицето му съвсем не приличаше на онова, което бях оставил преди няколко дни.
- Нищо - отвърна той смутено.
- Какво държиш в ръцете си?
- Охлюв...
- Веднага да го оставиш на мястото му - казах аз раздразнено. - Чуваш ли?
- Защо?
- Защото аз ти казвам!... Хайде, по-бързо!...
Без да спори повече, той се обърна и започна внимателно да закрепва охлюва върху едно от клончетата на декоративния храст. Но когато вдигна ръка, охлювът се изтърколи и падна на земята. Той се наведе.

Честит 3-ти Март !!!

2007-03-06T17:49:00.000+02:00

Честит 3-ти Март

Кратка средновековна история с картинки на забележителности:

Стара Велика България е основана от хан Кубрат на територията простираща се между Кавказ, Волга и Карпатите, като военно-племенен съюз на прабългарите и сродните им племена след освобождението им от владичеството на тюрките през 632 г. Въпреки многобройните атаки на хазарите, хан Аспарух успява да ги победи в началото на 670 г. По-късно през 680 г. той завлядява Мизия и Добруджа и дава началото на Първата българска държава.

Първа българска държава. В хода на войната с хазарите хан Аспарух, третият син на Кубрат, се оттегля на запад към Дунава и се заселва в областа Онгъл . През лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат предприема поход срещу прабългарите. Поражението на византийците и заселването на прабългарите на Балканския полуостров става през 680 г., а войната в Тракия завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г., с който Първата българска държава получава международно признание. хан Аспарух 681-701 г. Аспарух определя Плиска за столица. По времето на хан Крум (803-811) и през първата половина на 9 век франките от северозапад и хан Крум от изток ликвидират Аварския хаганат. България се превръща в една от трите най-силни държави на континента и се разширява до Средния Дунав или до р. Тиса, а на изток до р. Днестър (днешна Украйна). През периода 632-1018 г. в България се развива велика култура, въвежда се азбука, създава се и първият университет, основан от св. Климент Охридски в Охрид. Княз Борис I покръства българите през 864 г. При цар Симеон I (893-927), който създава Българската патриаршия, България се превръща в в една от най-могъщите държави в Европа разпростирайки се почти на целия Балкански полуостров, а на север до р. Тиса. Столицата е преместена от Плиска в Преслав. При цар Петър І и цар Борис ІІ България упада заради вътрешни размирици. През 971г. Византия завзема Източна България, а столицата се мести последователно в Средец, Скопие, Преспа, Битоля и Охрид. След дълга борба между българските и ромейските владетели през 1018 г. държавата е завладяна от византийците след погрома над войските на Самуил през 1014 и гибелта на Иван-Владислав през 1018.

Втората българска държава (1186-1393), създадена от братята Асен и Петър след периода на византийското владичество (1018-1186) със столица Търново. През 12в. се укрепва държавата с военните успехи на цар Калоян над кръстоносците и пленяването на императора на Латинската империя Балдуин. 1218-41 териториално разиширение, стопанско и културно развитие при Иван Асен ІІ, възобновяване на българската патриаршия. 1241-80 нашествия на татарите, упадък при цар Константин Тих Асен, въстание на Ивайло. 1299-на престола се възкачва татаринът Чака. 14в. - след период на укрепване при цар Теодор Светослав се засилват стремежите на болярите за откъсване от централната власт: отделяне на Добруджанското деспотство. 1371 Разделяне на България между наследниците на Иван Александър - Търновско царство на Иван Шишман и Видинско царство на Иван Срацимир. България пада под османска власт през 1396 г.

България днес:

Съединението прави силата

Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.

Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам -
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.

Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.

Иван Вазов

Алиса и Чеширският котарак

2007-03-01T22:44:00.000+02:00

И тя се сепна, като видя изведнъж Червения котак, седнал на клона на едно дърво, което се намираше на няколко крачки от нея. Котака се усмихна, като видя Алиса.
"Изглежда добродушен" - помисли си тя. Все пак той имаше много дълги нокти и остри зъби. Алиса разбра, че трябва да се отнася с уважение към него.
- Червен Котако - започна Алиса доста боязливо, защото не знаеше дали това име му се харесва; но котакът се усмихна още повече.
"Значи доволен е, поне засега" - помисли Алиса и продължи:
- Би ли ми казал кой път да хвана оттук?
- Зависи накъде отиваш - отвърна Котака.
- Все едно накъде... -каза Алиса.
- Тогаз е все едно кой път ще вземеш - рече Котака.
-... само да стигна някъде - добави Алиса, за да поясни.
- О, сигурно ще стигнеш - рече Котака, - но трябва да вървиш доста дълго...
Алиса разбра, че това не може да се отрече, и се опита да зададе друг въпрос:
- Какви хора живеят по тия места?
- В тая посока - рече Котака, като описа кръг с десния си крак - живее един Шапкар. А в тая посока - като замахна с другия - един Мартенски Заек. Иди при когото щеш. И двамата са побъркани.
- Но аз не искам да ида при побъркани - забеляза Алиса.
- А! Не може иначе - рече Котака. - Ние всички сме побъркани. Аз съм побъркан. Ти Си побъркана.
- Отде знаеш, че съм побъркана! - каза Алиса.
- Сигурен съм - рече Котака, - иначе нямаше да дойдеш тука.
Алиса съвсем не мислеше, че това е истинско доказателство, но продължи:
- А отде знаеш, че ти си побъркан?
- Първо на първо - рече Котака - кучетата не са побъркани, нали? Приемаш ли това за вярно?
- Приемам, че е тъй - отговори Алиса.
- И тъй - продължи Котака, - виждаш, кучетата лаят, когато са ядосани, и махат опашка, когато се радват. А аз лая, когато се радвам, и махам опашка, когато съм ядосан. Значи съм побъркан.
- Ти не лаеш, а предеш - каза Алиса.
- Все едно - рече Котака. - Ще играеш ли днес с Царицата?
- Много ми се иска - отвърна Алиса, - но не съм поканена.
- Ще се видим там - рече Котака и изчезна.
Алиса никак не се учуди на всичко това. Тя беше вече свикнала на чудновати неща. И както си стоеше, загледана в мястото, където преди бе застанал Котака, внезапно той пак се яви.
- Ами... какво стана с бебето? - попита Котака. -За малко щях да забравя да те питам?
- Превърна се на прасе - тихо отвърна Алиса, сякаш нямаше нищо чудно, че той се беше върнал внезапно.
- Това и очаквах - рече Котака и пак изчезна.
Алиса изчака, надяваше се да го види пак, но той не се яви вече и след минутка-две тя се запъти натам, където й се каза, че живее Мартенския Заек.
"Виждала съм шапкари - каза си тя. - А пък при Мартенския Заек непременно ще бъде по-забавно. И тъй като сега е месец май, навярно няма да е тъй луд, както през месец март."
Тя каза това и погледна нагоре. И видя - Котака беше пак пред нея, седнал на клона на друго дърво.
- Какво каза: прасе ли? - запита Котака.
- Прасе - отговори Алиса. - А не може ли да не се явяваш и изчезваш тъй бърже? Зашеметяваш ме!
- Добре - рече Котака.
И тоя път той изчезна доста бавно; започна с крайчеца на опашката си и свърши с усмивката, която остана да се вижда още малко, след като цялото му тяло беше изчезнало.
"Наистина, често съм виждала котка без усмивка - помисли Алиса, - но сега видях усмивка, без котка! Най-чудното нещо, което съм виждала в живота си!

Ето и няколко красиви тапета на същата тематика:

"...Down, down, down. Would the fall never come to an end?
I wonder how many miles I've fallen by this time?..."

Ето и още един:

Честита Баба Марта

2007-03-01T21:45:00.000+02:00

Сладко спеше Баба Марта в подземни палати на мекото си пухово легло. Но вън пекна слънце, духна топъл ветрец, една муха оживя, забръмча и кацна на Баба Марта на носа. Тя кихна и се пробуди.

- У-у, вече топличко станало, мухите се разбръмчали, пък аз още спя. Скоро ще ми дойдат на гости милите ми внуци Април и Май, пък аз нищо не съм приготвила. Не съм помела, не съм почистила...

И скокна Баба Марта немита, невчесана, разшета се по земята да чисти и нарежда. Въздъхна тя и от нейната топла въздишка гората се очисти, опадаха мъртвите листа. А върбите от радост напъпнаха. Стана приятно на Баба Марта, тя се засмя и от нейната усмивка земята се стопли. Тръгна тя от поляна на поляна и насади вредом: къде кукуряк, къде минзухар...

И отстъпи Баба Марта, спря се да погледа що е направила. Гледа и нищо не харесва. Тя заскуба коси и заплака. Ден, два не може да се утеши. Ала се досети за внуците си, усмихна се, скокна и пак зашета. колкото повече бърза баба Марта, толкова повече не й спори работата. Тя се разсърди пак, зафуча, почна да кълне и заплака от яд...

Но ето, че дойде щъркелът с поща от пролетта.

- Бабо Марто, Бабо Марто, писмо ти нося от внук ти, от Април.

Зарадва се Баба Марта, грабна писмото и почна да го чете. Чете и се смее. Всяка буква - цветенце, точките и запетайките - пъстри буболечици.

Зачете го Баба Марта, чете и ту плаче, ту се смее.

И още недовършила писмото, ето ти го Април:

- Добър ден, Бабо Марто!...

- Добре дошъл, мили мой - прегърна го усмихнато бабата... Уморих се да те чакам. Ела поседни, пък аз да легна да си почина.

АПРИЛ

Ето го, че пристигна внукът на Баба Марта, младият Април. Слънцето освети и съгря земята в чест на неговото пристигане. Той радостно засвири с тръбата и лекият ветрец разнесе навред сладките звуци. Чуха го горите, напъпнаха и се развиха, овошките цъфнаха, цветята изскочиха от земята и завикаха:

- Пролет, пролет!...

Баба Марта, доволна и честита, седна да почива и да гледа с наслада какво може да направи нейният внук.

Април каза на слънцето да се издигне и да покаже пътя на пойните птички, които идваха да славят пролетта. Слънцето се издигна и дълга върволица птици долетяха от южните страни в нашата България. Горите се изпълниха със славеи. По нивите нападаха пъдпъдъци, а по ливадите закрачиха важно щъркелите.

По едвам раззеленилите се буки почна да прехвърка кукувицата и да вика: "Тукаааа, тука-тука е най-добре, защото Април доведе пролетта!"

Елин Пелин

Кой краде от съня ни?

2007-02-17T17:46:00.000+02:00

"Форсира мозъците ни, опъва неврите ни, ограбва съня ни..."

Кафето е една от най-популярните напитки в света. Със своя аромат, вкус и силно тонизиращо действие, то е широко популярно почти във всички кътчета на Земята и се явява стратегически важна суровина в световната търговия.

Историята с откриването на напитката кафе се губи далеч назад във вековете. Една от легендите е за етиопския пастир Калид (или Калди), живял през 9 век. На него му направило впечатление, че козите му, след като са пасли листа и плодове от един храст, ставали доста игриви, дори и нощем. Като любопитен и любознателен човек, той самият опитал от плодовете на този храст и сам почувствал необикновен прилив на сили и добро настроение.

Кафето има редица положителни и отрицателни ефекти. Ето един списък с положителните:

Тези, които редовно пият кафе, почти никога не боледуват от рак на дебелото черво! Те не страдат и от стомашни язви.
Кафето рязко намалява опасността от диабет.
То облекчава чувствително астматичните пристъпи.
Кофеинът е едно от най-добрите липотропни вещества. Той топи подкожните мазнини и ни дарява със сила, защото разграждането на мазнините по правило води до прилив на енергия.
Кофеинът подобрява чувствително и мозъчната дейност. След консумацията само на едно единствено кафе мозъчната ни дейност се подобрява с 10- 15 %. Освен това кофеинът влияе крайно благотворно върху концентрацията и мозъчните клетки.
Кофеинът предпазва освен това мозъчните клетки от дегенеративни процеси и е нашият най- верен съюзник в борбата срещу болестта на Паркинсон.
Кафявата течност е един от най- добрите естествени антидепресанти (след алкохола и тютюна!).
Редовното пиене на кафе рязко намалява риска от образуване на жлъчни камъни.
Кафето стимулира храносмилането и ускорява метаболизма. Трябва да го пием и преди, и след ядене.
Изпиването на две чаши кафе дневно ни предпазва от заболявания на черния дроб и най- вече от рака на черния дроб!

Рецепта:

Баварско кафе

ПРОДУКТИ:

15 мл Peppermint Schnapps
15 мл Kahlua Coffee Liqueur горещо черно кафе
45 мл разбита сметана
1 ч.л. захар (или на вкус) настърган шоколад

ПРИГОТВЯНЕ:

Изсипете кафето и ликьора в чаша за ирландско кафе и подсладете на вкус. Отгоре сложете разбитата сметана и поръсете обилно с настърган шоколад. Насладете се на момента с тази песен:

Новата ОС на Майкрософт

2007-02-15T20:12:00.000+02:00

Като за начало натиснете пус и когато песента започне, увеличете звука.

Както вече се досещате така изглежда новата операционна система на Майкрософт под името Виста (или Лонгхорн до преди време). Тя излезе преди няма и месец и вече обиколи неколкократно земната повърхност под формата на единици и нули. В тази статия ще ви поговоря малко за нея, макар и още да не съм я пробвал.

Уиндоус Виста е разделена на 5 издания, различаващи се по количество фунционалност и пригодност за различните й употреби. С други думи:

Windows Vista Home Premium

Windows Vista Home Basic

Windwows Vista Business

Windows Vista Enterprise

Windows Vista Ultimate

Тъй като у нас сме много по на "ти" с техниката, а и едва ли ще дадем $300 вместо да дръпнем Пиратското издание, обект на тази статия ще бъде само Windows Vista Ultimate. Тук може би е правилното място да се отбележи, че останалите издания са по-скоро орязани такива на гореспоменатата, отколкото увеличена годност за различна сфера на употреба.

Ето малко картинки да видите как изглежда:

Ако вече се влюбихте, можете да го свалите като натиснете тук (приблизително 3 Гб ще свалите). А тук има и няколко кракове, които не знам за какво служат, но както Ленин каза "Да има, да има, другари!".

Ако вече сваляте от горепосочената препратка, трябва да знаете:

Системни изисвания:

Процесор 800 Mhz (32 или 64 - и за двата)
Оперативна памет - към 512 Мб (един повече или по-малко е без значение)
Монитор GPU - SVGA (800x600)
Един твърд диск помнещ 20 Гб
от който ще бъдат заграбени 15 Гб само от ОС-то
един циганин на Дивиди дискове (не знам защо, но така пише)

За тази версия няма сериен код все още.Ако не тикнете по време на инсталация, ОС-то ще е активно само 30 дни. Но ако пробвате краковете, все трябва да се оправите.

Явно не натоварва както всички си мислят.

Разбира се има много теми, кожи (skns) и т.н., които я наподобяват, но от личен опит ви казвам, че не си струва.

Това филмче е най-краткото, но и най-показното, което успях да намеря:

Вместо Заключение:

Новата ОС е красива, шарена, явно по-стабилна от всичките й предшественички и т.н. Най-накрая Гейтс се сетиха да създадат система, в полза на масовия потребител и може би си струва да се дадат 500 лв. Но гледалите "Пиратите от силиконовата долина" едва ли ще се примирят с продукт на Майкрософт да бъде по-красив и функционален от Мак Екс. И за да се информират и останалите, ето това филмче би трябвало да им отвори очите:

2007-02-13T22:38:00.000+02:00

Продиджи (The Prodigy или само Prodigy - на английски означава "чудо, феномен") е английска група създадена в началото на 90-те години на 20 век.Стилът им е трудно да се обособи под някакъв жанр,защото всичко е пречупено пред тяхната "Prodigy призма",както казва фронтменът Лиъм Хоулет.Песните им съдържат смеска между пънк,рок,rock&roll,jungle,drum and bass,rave и разбира се break beat.В настоящия момент в групата се състой от трима члена-Лиъм Хоулет(Liam Howlett)(фронтмен и стратег на групата),Кийт Палмър-по-известен като Maксим(Keith Palmer a.k.a Maxim)(MC),Кийт Флинт(Keith Flint)(вокал и хореография).През 2000 година с групата се разделя Лийрой Торнхил(Leeroy Tornhill) поради причина,че се занимава с соло-кариера като DJ.Малко известен факт е че в групата е имало жена-Шарки(Sharkey),която е била гадже на Кийт Флинт по онова време,когато бандата се е сформирала.Когато The prodigy започват с участията си на сцена тя решава да се оттегли,но остава да помага като организатор по албумите.Името и не споменава и логично не е под светлината на прожекторите.

Какво представлява Скайп

2007-02-13T17:34:00.002+02:00

І. Уводно филмче

ІІ. Няколко идеи

ІІІ. Няколко джаджи

1. Бутони

2. Настоящи Скайп предавания

3. Препратка към говорилня през Интернет

01.11.2006

2007-01-31T12:43:00.000+02:00

Том и Джери

2007-01-30T11:57:00.000+02:00

Том и Джери са анимационни герои, създадени от аниматорите Уилям Хана и Джоузеф
Барбера. Том е котарак, а Джери - мишка. Те стоят в основата на сполучливи серии
от кратки анимационни филми, продуцирани от Метро-Голдуин Майер в периода
1940-1958. През 60-те се продуцират от чуждестранните студия. Том и Джери
по-късно отново излизат на повърхността, появявайки се в анимационни филмчета,
продуцирани от Хана-Барбера Продъкшънс и от Филмейшън Студия. Първите епизоди на
Хана и Барбера са забележителни с това, че печелят седем Оскара.

Офис 2007

2007-01-29T21:32:00.000+02:00

През първите дванайсет години Майкрософт пълнеше офис пакета си с все повече функционалност. От скромен текстов редактор, Word се превърна в редактор за изображения, програма за създаване на уеб страници и много друго. Някои от функциите му бяха използвани от по-малко от един процент от потребителите.

Тъй като подобна съдба сполетя и останалите програми от пакета, постепенно започна да се разпространява мнението, че Microsoft Office е претрупан. Ето защо, в поредната версия 2007, компанията реши забележимо да опрости функционалността на приложенията.

Такива са наблюденията на Дейвид Пог от в. "Ню Йорк Таймс", върху които се базира този кратък обзор на Microsoft Office 2007.

Първото, което ще ви направи впечатление, когато стартирате програма от Office 2007, ще бъде липсата на менютата и панелите с инструменти такива, каквито ги познаваме. Вместо тях в горната част на прозореца ще видите многофункционална лента, наречена не без въображение "ribbon" (англ. "лента").

И така, вместо да се ровите из множеството подменюта за форматиране на текст в Word например, в "лентата" ще откриете всички настройки, подредени в седем удобни раздела. Докато избирате различните опции, ще можете да видите мигновен предварителен преглед в самия документ, без да прилагате наистина командата.

Всяко удобство и опростяване на интерфейса идва с цената на намаляване на функционалността. Оказва се, че новата лента на Office не може да бъде индивидуализирана т.е. не може да се добавят и премахват бутони от нея.

Също така, тя не може да бъде местена свободно по екрана като отделен прозорец, тъй като е фиксирана на точно определено място.

Друго дребно неудобство при Office 2007 са новите файлови формати (*.docx например), които са несъвместими с по-старите версии, без да се приложи към тях специален пач. За щастие, е възможно да се настрои програмите да съхраняват в стария формат.

Новата версия на Office ще изисква време за приспособяване към новата подредба на интерфейса и не се препоръчва да се прави ъпгрейд непосредствено преди важен проект с ограничени срокове.

нула.пет

2007-01-22T00:05:00.000+02:00

Плакала е горчиво нощта,
плакала е мълком сирота,
че за нея белий ден нехае,
че не иска той дори да знае
туй що мъчи нейното сърце
и каква й скръб тъми лице!...

И когато сипна пак зората -
от сълзите на нощта земята
бе покрита с бисерна роса;
и во всяка капчица-сълза
се огледва белий ден сияен -
и усмихнат мина пак нехаен.

П.П.Славейков

Честита Нова Година

2007-01-03T12:38:00.000+02:00

Честита Нова Година!

Този поздрав ще се чува няколко дни след настъпването на новата година. Денят, в който се чества Нова Година, обаче, не винаги е бил първи януари.

Посрещането на новата година датира от древността и е един от най-старите празници, отбелязван от човека. За първи път преди 4000 години се празнувал в древната Вавилонска кула. Около 2000 г.пр.н.е. Вавилонците започнали да честват първата Нова Луна (фактически пълнолуние) след първия ден на пролетта. Нейното начало било времето, когато настъпвала новата година. Това бил сезонът на засяване на реколтата и цъфтежа на растенията. Първи януари нямал нито астрономическо, нито земеделско значение. Вавилонската Нова Година се отбелязвала единадесет дни като всеки ден се празнувал по различен начин.

Около 600 г.пр.н.е. древните гърци чествали своя бог на виното Дионисий навръх Нова Година.

Римляните продължили традицията и леко я видоизменили като започнали да посрещат Новата година в края на месец март. Техният календар постоянно бил променян от различни императори и скоро изгубил връзката със фазите на слънцето. За да пооправи грешката, през 153 г.н.е. римският сенат обявявил първи януари за начало на новата година. Но промените на календара продължили до идването на власт на Юлий Цезар, който през 46 година въвежда познатия ни Юлиански календар. В него първият ден на януари също отбелязвал началото на новата година. Вместо да синхронизира календара със слънцето, Цезар "разтеглил" предишната година на 454 дни.

Ранната Католическа църква заклеймила тържествата за Нова Година като паганизъм. С разпространяване на християнството, църквата започнала да изгражда религиозни ритуали, в противовес на езическите празници, като Нова Година не прави изключение. В днешни дни този ден се отбелязва от някои църковни деноминации като "Обрязването на Исус Христос". През Средновековието църквата продължила да се бори с честването на Нова Година. Едва от около 400 години този ден се счита за празник в западните държави.

Една от традициите по света, с които се свързва настъпването на новата година, е вземането на важно решение. Например отказване от цигарите или започване на сериозна диета. При древните Вавилонци най-важното решение било да върнат взетото на заем оборудване за фермата. Според едно предание, човек може да повлияе на късмета си през идващата година според това какво правил или ял през първия ден на годината. Поради тази причина, много хора прекарват първите минути на празника с най-близките си приятели и семейството си. Друго поверие казва, че ако на Нова година на портата потропа висок чернокос мъж, годината ще е щастлива за домакините. Датчаните пък вярват, че като ядат понички на празника, това ще им донесе късмет. Американците смятат, че белият боб с черни петна е символ на просперитет и затова той неизменно присъства на празничната трапеза. Друг "щастлив" зеленчук е зелето, чиито листа са символ на книжните пари.

Новогодишната трапеза трябва да бъде преди всичко празнична, красива и да има някаква изненада. Затова, когато избирате продуктите, обръщайте внимание не само на качеството, но и на външния им вид. Особено старателно се подбират плодовете, тъй като те украсяват масата.

ФойерверкиКолко ястия да се приготвят за празника? Всяка година си го задаваме този въпрос. И всяка година остава огромно количество неизядена храна. На тортата рядко и идва редът. Защо е така? Защото един човек не може да се справи с пет вида салата, шест ордьовъра, две основни ястия, печени гъска и прасенце. Опитните кулинари препоръчват следните количества храна за един възрастен: 300 г предястия, 400 г основно ястие, 500 г плодове, при условие, че човек танцува през цялата нощ.

При концентрирание напитки дозата е 150 г на човек, но за българите нормата е половин литър ракия или водка за двама мъже. Една бутилка шампанско стига за трима души, а вино – бутилка за двама. За дамите може да се вземе шише ликьор. От безалкохолните напитки се предвиждат по литър и половина – два на човек. Не е задължително всичките безалкохолни да са газирани – може да се предложат сокове, сиропи, компоти и др.; не трябва да се забравя и минералната вода.

След като продуктите са купени, трябва да се положат малко усилия, да придобият необходимия празничен вкус и вид. Хубаво е салатите да се запомнят не само с индустриалните си количества. При плодовите и зеленчуковите салати е важен не само вкусът, но и съчетанието на цветовете. В баналната руска салата вместо салам или шунка може да се сложи варено или печено пиле (именно така я правят в Русия), както и малко кисела ябълка за придаване на по-интересен вкус. В салатите с майонеза за по-фин аромат се настъргва лимонова кора. В никакъв случай не бива да се смесват топли и студени зеленчуци, от това салатите се развалят много бързо. Друг "трик" за придаване на пикантен вид на салатите е да се натърка купата, в която ще се сервират със скилидка чесън. Така се избягва агресивния мирис на чесъна, който дразни, когато се слага директно в тях (за "Снежанката" това не се отнася). Десертите е най-добре да се приготввят от готови продукти. Мелбата може да се направи от купешки сладолед, полян с ликьор и наръсен със стафиди, ядки и кокосови стърготини. Тортата ще се получи и с готови блатове, а за баклавата и баниците не е задължително собственоръчно да разточвате корите.

Всъщност Нова Година е празник и затова в проготвянето на трапезата е добре да се включи цялото семейство, за да може домакинята да изглежда красива и усмихната, а не като "пребита" от работа. Все пак е празник!

Българи от Македония

2006-12-27T00:34:00.000+02:00

Репортаж на БТВ

За почитатели

2006-12-26T23:12:00.000+02:00

Всички, които гледаха историята с пиратите оцениха и блясъка на...

Нямам какво повече да кажа...

Направете и една съпоставка с:

2006-12-25T13:28:00.000+02:00

Новата ми визитка. Вземете си преди да са свършили!

Хари Потър и Смъртоносните Светци

2006-12-25T12:17:00.000+02:00

Дж. К. Роулинг е решила как ще завърши поредицата. Ако можем да съдим по допълнителното време, което тя е вложила в писането на "Орденът на Феникса" и "Нечистокръвния принц", книга 7 няма да бъде публикувана по-рано от 2007 година.

Книга 7 ще се казва - "Harry Potter and the Deathly Hallows". В буквален превод на български "Хари Потър и Смъртоносните светии". Думата "deathly" означава още: смъртен и мъртвешки, затова превода може да е и по друг начин. Значение за заглавието на български ще има и самата история в книгата.
Това, което се знае със сигурност:

Последната дума от седмата книга е "белег". Роулинг казва, че вече е написала последната глава, в която разкрива какво се случва с всички оцелели герои.
Хари ще бъде през седмата си и последна година в Хогуортс.
Хари ще се завърне при семейство Дърсли за последен път преди 17-я си рожден ден.
Хари ще посети сватбата на Бил и Фльор през Юли.
Хари ще навърши седемнадесет години и вече ще бъде пълнолетен в магьосническия свят. Следователно ще е достатъчно голям за да получи лиценз за магипортиране.
Невил Лонгботъм ще навърши 17 някъде към края на юли, а Рон и Хърмаяни са вече на 17.
Ще научим защо някои хора стават призраци и защо някои не. Единственото, което знаем е, че щастливите хора не стават духове.
От информацията, която имаме от книга 5, можем да открием много за Лили, но след като прочетем седмата книга ще разберем нещо невероятно важно за нея.
Ще има интересни неща, за който да следм ако училищния начин на живот продължи и Хогуортс отвори отново врати.
Не е ясно дали Хари ще се завърне в Хогуортс за седмата си година. Той смята да използва цялото си време, за да намери и унищожи Хоркруксите на Лорд Волдемор.
Двама ученици от годината на Хари, ще станат отличник и отличничка (не е задължително те да са грифиндорци).
Хари и неговите съученици, ще трябва да се яват на най-трудните изпити - "ТРИТОН" и ще се подготвят за кариерите си в магьосническия свят.
Ще разберем най-сетне Снейп добър или лош е и дали доброто ще победи...

Бъдни вечер

2006-12-24T23:38:00.000+02:00

(Малка Коледа, Кадена вечер) На този ден трапезата е тържествена. Седем, девет или дванадесет постни ястия трябва да се поставят на нея - варен фасул, пълнени с ориз чушки или сарми, варено жито, тиквеник, ошаф, чесън, мед, орехи, жито, плодове, обреден хляб (боговица, богова пита, богов кравай, благословник), баница, зелник. Скилидка чесън се ниже на усукан бял-червен конец и ги връзват на децата като гривна или като гердан на шията. Носи се до Ивановден за предпазване от "караконджото". Под трапезата се слага слама, а в нея ралник. Когато стане време за вечеря, всички застават прави до нея. Най-възрастният мъж взема ралника, на който са сложени три въглена и тамян и прикадява три пъти - трапезата, къщата, зимника, кошарата, оборите, хамбарите.

Най-възрастната жена полага бъдника(дъбово или крушово дърво, отрязано от млад мъж. В края на дървото се прави дупка в която се слагат зехтин, восък и тамян. Този край се увива в бяло конопено платно) в огнището. Трите въглена от ралника се слагат в него, като се наричат - за житото, за виното и за кукуруза. На сутринта гледат - който е покрит с пепел, значи ще има плодородие, който е почернял - слаба реколта.
Мъжът и жената заедно вдигат на-големия хляб към тавана и казват: "Толкова високо да е житото!". След това го разчупват, като едната половина слагат пред иконата на Богородица, а другата разделят. След като седнат ана трапезата, никой не става. След като се нахранят, всички стават едновременно и трапезата не се раздига до сутринта.
След полунощ тръгват коледарите.

На Бъдни вечер небесата се отварят и всички мечти и пожелания се сбъдват!

Обновление 18 Дек

2006-12-21T23:01:00.000+02:00

Отново стария вид, но този път с последните джаджи, които успях да намеря!

Шаблонът отново го върнах по старому, понеже нов по-качествен не намерих. Значителни проблеми намирах с разликата от тълкуването на ИЕ, Лиска и Опера и точно това ме накара да направя една крачка назад. Но от друга страна, успях да намеря най-добрата джаджа за музика на живо. Няма проблем с оразмеряването, лесен интерфейс, музика безкрай... Е, не всичко е идеално, но мога да го преглътна. В допълнение най-накрая се справих с този Скайп бутон, а също така и със слайда. Намерих чудесна страница за слайдове и дори може да се регистрираш, след като го създадеш! При това не е нужно ново, а направо се ползва потребителско име от поща.

Смятам, че не изглежда пефектна, но поне набива на очи за претенцията и амбицията си да се превърне в нещо красиво и огромно!

от автора...

Весела КолАда!

2006-12-18T21:04:00.000+02:00

Мишки, мишки, мишкИИИИИ!!!...

2006-11-29T00:43:00.000+02:00

Наръчник на Добрия Клиент - системата ТЪПАНАР

2006-11-29T00:08:00.000+02:00

Темата за Добрия Клиент не е толкова честа в разговорите между служителите. Те помнят обикновено лошите клиенти. В главите им е закотвено как някой ги е обидил, крещял им е или се е държал нагло, но не и как друг е бил учтив. Как да направим силно впечатление, без да сме лоши, а дори сме Добрият Клиент? Звучи невъзможно? Но не е.
В един случай от практиката ми като клиент, дебитната ми карта бе изтекла и аз трябваше да я подновя. Три пъти посещавах банката където трябваше да ми я издадат, но служителките всеки път бяха забравили за картата и аз не можех дори да си изтегля парите от нея. Последния път когато отидох и за пореден път обясних случая, една от тях възкликна "А, това е човекът със 700те лева в картата!". В случая въпреки, че не бях лош клиент, те ме бяха запомнили и дори обменяха помежду си моя лична информация. Аз пък се почуствах щастлив, че са ме запомнили и третото ми идване не е било безсмислено. Като допълнение може да отбележа, че този път не беше пристигнал PIN кода на картата и ме изпратиха да го търся в друг клон, откъдето ме върнаха пак в този, но това е част от ежедневието на един Добър Клиент.
Ето как в тази ситуация аз проявих някои от най-важните качества на Добрия Клиент. Тези и други качества трябва да бъдат развивани постоянно, защото тяхното приложение в обществото ни е наложително. Кои са тези качества? Тяхната най-изчерпателна характеристика се съдържа в системата ТЪПАНАР:
1. Търпение - и пак търпение. Независимо дали става въпрос за моментно търпение на опашка, в началото на която три служителки работят максимално внимателно с един единствен клиент или както в горния случай търпение за необходимото обикаляне по ненужни адреси. Нужно е голямо търпение за да бъдеш Добър Клиент. И това търпение трябва да се проявява във всичко. От самото влизане в учреждението до последното от серия посещения. Служителите някак усещат търпеливия клиент и машинално изпробват по всякакъв начин неговото търпение. Не се предавайте! Можете да изтърпите още!
Можете да тренирате търпението си всеки ден. Започнете с пътувания в градския транспорт или дори ако имате възможност в марширутки. Обуйте си новите обувки, защото това е важно. Застанете на най- оживеното място и не отдръпвайте крака си, когато видите, че някой ще Ви настъпи. Замълчете си, когато това се случи. Ще видите, че лека полека това дори няма да Ви прави впечатление.
2. Ъглова Позиция - мястото което ще изберете за себе си в пространството. Когато сте в учереждение, където няма други клиенти, но никой не Ви забелязва - застанете в далечния, но не най-далечния ъгъл. Наблюдавайте с ъгъла на окото си кога служителят е поприключил с Minesweepera и се приближете към него. Изчакайте го той да Ви заговори. Ако това не стане до пет минути(можете да броите до 300 наум), излезте бързо от магазина, без да му давате възможност да се колебае дали да Ви гони. Явно сега не е подходящ момент. Изчакайте петнайсет минути отвън и се върнете обратно. Ако пак не Ви обърнат внимание - можете да се приближите внимателно до най- близкия до входа служител и да изчакате да Ви заговори. Ако той все още не Ви вижда, можете да привлечете вниманието му - "Извинявайте, мога ли да попитам...".
3. Адаптивност - нагодете се към своя консултант. Ако той държи да Ви обвинява - извинявайте се, ако Ви обижда - оправдавайте се, ако Ви лъже, че знае какво прави - повярвайте му. Само така ще посрещнете вътрешната му нужда да бъде прав и ще задоволите егото му. Оставете го да излее някоя и друга отрицателна емоция върху Вас. Но най-важното стремете се да не му давате поводи да стига до там. Попитайте предварително за всяка необходима Ви информация. Прочетете отнякъде за това, което мислите да правите. Попитайте, ако имате познати служители на подобно място, къде бихте могли да допуснете грешка. Добре е да знаете точно колко формуляра са Ви необходими, от къде да си ги набавите, къде да ги подадете. Пишете максимално четливо, ако не можете доведете Ваш познат, който може. Опитайте се да предвидите всичко и се подгответе добре преди да застанете срещу служителя.
4. Няма умни въпроси - всеки път преди да попитате нещо се извинявайте. "Извинявайте за глупавия въпрос, но...". Това, че не сте наясно с нещата си е Ваш проблем.Ако се бяхте подготвили по-добре, нямаше да се налага да питате. Така губите и Вашето време и времето на човека пред Вас.
5. Aналогичност - всички клиенти са еднакви. Добре е да подчертавате това когато можете, за да оставите служителя срещу вас със правилно впечатление. Фрази като "Всички клиенти сме еднакви", "ние, клиентите нищо не знаем за Вашите проблеми" ще покажат, че оценявате важността на поста, който консултантът срещу Вас заема. И макар, че когато се сблъска с някакъв проблем, той държи да подчертае, че от него нищо не зависи, това, че го разбирате определено ще го поласкае.
6. Разбиране - покажете разбиране, дори служителят срещу вас да не разбира какво говори. Ако Вие покажете, че го разбирате, той може и да Ви помисли за идиоти. Това не е важно. Важното е, че така ще повдигнете самочувствието му и ще избегнете допълнителната раздразнителност от това, че му липсва речник да Ви обясни какво си мисли.
Това е така наречената система ТЪПАНАР - тя е универсална за почти всякакъв вид отношения със служители. Наблегнете на всеки един от тези фактори, за да се самоусъвършенствате в това да сте Добър Клиент. Така ще сте желан тип клиент от всеки един продавач. Той ще е убеден, че ще закупите не това от което имате нужда, а това, което той Ви предложи. Всеки служител ще посрещне с лекота въпросите Ви и дори може и Вие да останете доволни от вашето посещение при него. Повярвайте в успеха на системата ТЪПАНАР и ще развиете тези качества и умения, коите ще Ви направят Добър Клиент.

Момиче като теб

2006-11-28T23:31:00.000+02:00