вместо усмивка получих тръпка -
хищник, неумолим и деликатен,
безмилостно елегантен.
В стаята,
където кротко наблюдаваше ме
с поглед кръвожаден,
стотици пъти умрях на ум,
в терор и ужас, и в писъци неми,
в кошмар отвъден.
В усмивка зъби стиснало мълчеше,
към жертвата уверено вървеше,
и нивга за момент не попита се,
желая ли и аз живот!
Непрестанно пътя си проправяше,
за своята цел всичко даваше.
И сила черпеше от моя дъх,
затаен от тихия вопъл.
Сладострастно погали ме по бузата...
и ми се изсмя!
След мига несвършващ,
издишах бавно пак страстта.
Непоколебими са твоите очи,
жажда, лъст, съблазън, изкушение...
- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
Символът на твоята същност
е идеалът ми за деня утрешен!
1 коментар:
научих много
Публикуване на коментар