Без Заглавие

Залезът над Черно Море е удивителен през късно лято. Това си мислех, докато го наблюдавах през терасата на хотела. Лаптопът ми изпиука и това наруши моята съблазън. Досието ми се бе заредило. По принцип нямаше какво толкова да му гледам.
ИМЕ: Класифицирана Информация
НОМЕР: Класифицирана Информация
МЕСТОРОЖДЕНИЕ: Класифицирана Информация
… Класифицирана Информация… Класифицирана Информация…
Дори снимка нямах! Така и трябваше да бъде. Изключих го и се преоблякох – обувки PRADA, тъмен костюм Franco Rossi с бяла риза, кърваво-червена вратовръзка, еластични ръкавици и естествено най-сериозната физиономия на света. Това бях аз – наемен “чистач”. Със себе си носех два Ballers и 9-милиметров пистолет със заглушители, един скалпел и една малка фибра с дръжки от двата края. Приготвих си багажа и излязох. Мисията ми бе да “залича” американски генерал, който се намираше на 10 етаж. Асансьорът отвори врати на 9-тия. На следващия най-вероятно се намираха 10-15 бодигарда и 1-2 камериерки, но с тях нямах честта да се запозная, защото обичам чистотата. Затова ми плащат. Влязох в стаята точно под тази на генерала и излязох на терасата. Същият онзи залез. Оставаха още няколко мига и Слънцето щеше да се скрие. От горе се чуваше музиката на Portishead. Качих се на парапета и се хванах за пода на следващия етаж. Надигнах се и се огледах. Генерала лежеше в джакузито като някое черво, а до него няколко компаньонки го развеселяваха. Това ме затрудняваше. Изчаках малко и 2 от тях излязоха и се отправиха към банята. Това бе моментът! Извадих 9-милиметровия, скочих и в миг се озовах пред двете жертви…Дори писък не се чу. Мразя да има невинни, но почти винаги се случва. Отново прескочих парапета, и се върнах там, където бях преди минута. Асансьорът пристигна и вътре беше куфарът ми. Докато слизах надолу се преоблякох като немски турист. На партера си платих и излязох от сградата. На паркинга черно BMW ме очакваше. Изведнъж от последният етаж се чу крясък. Слънцето беше вече залязло.