презирам градския транспорт.
8 километра в градска среда се вземат за 70-80 минути пеша. не виждам защо да не ги отделям за да стигна от точка А до точка B при положение, че 5 дни в седмицата отделям 10 пъти повече време и го наричам "работно". сутрин тези 70-80 минути за достатъчни за събуждане, вечер - за релакс. и може би най-важното - не ти се налага да се буташ в градски транспорт. или пък да умираш от скука и нерви в задръстване.
когато обаче в софия ръсне дъждец, ситуацията се променя коренно.
1. дъждец ръсва винаги, когато бързам за работа и няма как да заснея.
2. когато ръсне дъждец, сички таксита заминават за перник, като си оставят телефоните за повикване отворени, за да дават заето. ако все пак успееш да се свържеш с някоя компания, те евентуално намират кола и ти я пращат. от перник. ама през кулата. примерно.
от 1 и 2 автоматично следва, че най бързия начин да се предвижиш в дъжд е трамвай - относително редовен, без задръствания. верен на традицията и тази сутрин тръгнах към трамвайната спирка, но за да се докопам до нея трябва да мина през локалното, което тази сутрин беше един малък софийски Дунав същ и помоему отводняваше Владая и Марчаево заедно.
въпреки напредналата възраст все още минавам за скоклив левент и решавам, че с малко по-голяма засилка ще го скокна пустото локално, геройски приземявайки се точно на спирката, където, естествено трамвай не е минавал от поне 10 минути.
после, насред очевидно не чак толко левентския ми скок се приземявам малко преди тротоара, виждам си единия крак във въздуха, след малко си виждам и другия и си викам: "е са паднах". и си паднах, де. за радост на кварталното множество. имах един евентуален последовател, който бързо си продължи по течението, за да дири брод, нахилен такъв.
прибрах се, преоблякох се и чаках такси около час.
та така.
автор: beer2beer
Няма коментари:
Публикуване на коментар