Аз съм твоя нов хероин

Аз съм твоя нов хероин.
Мислите в теб, може би твоите чувства.
Целувката в здрача, покрита с парче кодеин,
влагата в теб, която сълзите изпуска.

Тук съм. Мразен, обичан, ненужен... или?
Горчив като дявола. Като прах по тревата.
Аз съм огънят, който за да гори,
пръстен надяна с лика на съдбата.

И все пак си оставам твоя нов хероин,
вдъхновен съм от моята собствена празнота.
Дишам от себе си, сам съм си необходим,
дупка във чувствата, твоята нова врата.

Понякога плача, но винаги вечер.
Плача от страх, че всичко зависи от мен.
Предвидим като удара, като думата "вече",
връх на писалка-идеален, но ослепен.

Понякога се обичаме с твоята болка,
наслаждаваме се на това как драйфаме сами.
Аз се изчерпвам с думата"нов", а тя с думата "жалка"
и се опиваме от идеята, че толкова ни боли.

автор: Владимир Петков