Бъдни вечер

(Малка Коледа, Кадена вечер) На този ден трапезата е тържествена. Седем, девет или дванадесет постни ястия трябва да се поставят на нея - варен фасул, пълнени с ориз чушки или сарми, варено жито, тиквеник, ошаф, чесън, мед, орехи, жито, плодове, обреден хляб (боговица, богова пита, богов кравай, благословник), баница, зелник. Скилидка чесън се ниже на усукан бял-червен конец и ги връзват на децата като гривна или като гердан на шията. Носи се до Ивановден за предпазване от "караконджото". Под трапезата се слага слама, а в нея ралник. Когато стане време за вечеря, всички застават прави до нея. Най-възрастният мъж взема ралника, на който са сложени три въглена и тамян и прикадява три пъти - трапезата, къщата, зимника, кошарата, оборите, хамбарите.

Най-възрастната жена полага бъдника(дъбово или крушово дърво, отрязано от млад мъж. В края на дървото се прави дупка в която се слагат зехтин, восък и тамян. Този край се увива в бяло конопено платно) в огнището. Трите въглена от ралника се слагат в него, като се наричат - за житото, за виното и за кукуруза. На сутринта гледат - който е покрит с пепел, значи ще има плодородие, който е почернял - слаба реколта.
Мъжът и жената заедно вдигат на-големия хляб към тавана и казват: "Толкова високо да е житото!". След това го разчупват, като едната половина слагат пред иконата на Богородица, а другата разделят. След като седнат ана трапезата, никой не става. След като се нахранят, всички стават едновременно и трапезата не се раздига до сутринта.
След полунощ тръгват коледарите.

На Бъдни вечер небесата се отварят и всички мечти и пожелания се сбъдват!