В Средната земя има предания от далечни епохи преди "Властелинът на пръстените" и разказаната в
"Децата на Хурин" история се разиграва в необятната страна, която някога се разстилала на запад отвъд Сивите заливи, но била погълната от морето в страшния катаклизъм, сложил край на Първата епоха на Света.
През ония далечни времена първият Мрачен владетел Моргот живеел далече на север в титаничната си крепост Ангбанд, наречена Железния ад, и трагедията на Турин и неговата сестра Ниенор се развива в сянката на страха от Ангбанд и войната, разпалена от Моргот срещу земите и тайните градове на елфите.
Техният кратък и страстен живот е белязан от първичната ненавист на Моргот към тях, защото са деца на Хурин - човекът, дръзнал да се опълчи и да му се присмее в лицето. Срещу тях Моргот праща най-страховития си слуга Глаурунг, могъщ дух във формата на чудовищен огнен дракон. В тази история за жестоки нашествия и бягства, за горски укрития и гонитби, за съпротива и гаснеща надежда, Мрачният владетел и драконът излизат на сцената като ярки и страховити образи. Коварният и насмешлив Глаурунг изкривява съдбата на Турин и Ниенор чрез убийствено лукави и злостни лъжи, за да се изпълни прокобата на Моргот.
"Децата на Хурин" история се разиграва в необятната страна, която някога се разстилала на запад отвъд Сивите заливи, но била погълната от морето в страшния катаклизъм, сложил край на Първата епоха на Света.
През ония далечни времена първият Мрачен владетел Моргот живеел далече на север в титаничната си крепост Ангбанд, наречена Железния ад, и трагедията на Турин и неговата сестра Ниенор се развива в сянката на страха от Ангбанд и войната, разпалена от Моргот срещу земите и тайните градове на елфите.Техният кратък и страстен живот е белязан от първичната ненавист на Моргот към тях, защото са деца на Хурин - човекът, дръзнал да се опълчи и да му се присмее в лицето. Срещу тях Моргот праща най-страховития си слуга Глаурунг, могъщ дух във формата на чудовищен огнен дракон. В тази история за жестоки нашествия и бягства, за горски укрития и гонитби, за съпротива и гаснеща надежда, Мрачният владетел и драконът излизат на сцената като ярки и страховити образи. Коварният и насмешлив Глаурунг изкривява съдбата на Турин и Ниенор чрез убийствено лукави и злостни лъжи, за да се изпълни прокобата на Моргот.
Турин, син Хуринов и Глорунд Дракона
Тъй! Тук ще се разказва за дракона златен
на бога прокълнат; за мрака в горите
на света отминал; за мъки човешки
и скърби на елфи - бродници потайни
в лесове дълбоки; още за сълзите
на Ниниел млада и за Турин Смели,
сина Талионов, надвит от съдбата.
Тъй! Талион Хурин война го помете,
когато войските, облечени в бяло
на елфи красиви разкъсани бяха
от смъртната ярост на Моргот Ужасни.
Още се помни полето на боя,
Унотрадин Нинин - Безбройните сълзи.
Боец и владетел, чедата човешки
побягнаха там във предателство жалко.
Един сам остана до елфите редом –
Талион Еридамрод с отряда си верен.
В пристъп отчаян планинските орки
накрай го плениха след сеч страховита.
Бауглир беше така заповядал:
вързан отведоха принца човешки
в тъмните ями на Ада Железен,
чертога на Моргот, изсечен в скалите.
Хвърлиха героя на страната Хитлум
в краката на своя господар всесилен.
Горчива омраза задавяше Моргот
и гневен той беше, задето войната
не бе смляла Тургон, краля безсмъртен,
наследник на Финвег, нито чедата
на Феанор, вещи в изкуства потайни.
Че Тургон, обхванат от воинска ярост,
път бе си просякъл със бледа стомана
далеч от клането. И беше широка
таз просека страшна в редиците вражи,
тъй, както на сърпа, повалящ пшеница.
...
Тъй! Тук ще се разказва за дракона златен
на бога прокълнат; за мрака в горите
на света отминал; за мъки човешки
и скърби на елфи - бродници потайни
в лесове дълбоки; още за сълзите
на Ниниел млада и за Турин Смели,
сина Талионов, надвит от съдбата.
Тъй! Талион Хурин война го помете,
когато войските, облечени в бяло
на елфи красиви разкъсани бяха
от смъртната ярост на Моргот Ужасни.
Още се помни полето на боя,
Унотрадин Нинин - Безбройните сълзи.
Боец и владетел, чедата човешки
побягнаха там във предателство жалко.
Един сам остана до елфите редом –
Талион Еридамрод с отряда си верен.
В пристъп отчаян планинските орки
накрай го плениха след сеч страховита.
Бауглир беше така заповядал:
вързан отведоха принца човешки
в тъмните ями на Ада Железен,
чертога на Моргот, изсечен в скалите.
Хвърлиха героя на страната Хитлум
в краката на своя господар всесилен.
Горчива омраза задавяше Моргот
и гневен той беше, задето войната
не бе смляла Тургон, краля безсмъртен,
наследник на Финвег, нито чедата
на Феанор, вещи в изкуства потайни.
Че Тургон, обхванат от воинска ярост,
път бе си просякъл със бледа стомана
далеч от клането. И беше широка
таз просека страшна в редиците вражи,
тъй, както на сърпа, повалящ пшеница.
...
Няма коментари:
Публикуване на коментар