Моретата на Европа
Йоана беше изключително необикновено момиче за жителите на Европа. За тях всички хора от Пояса на Кайпер бяха студени, често жестоки и безразлични към всички останали. Всъщност те бяха първите дръзнали да стъпят на най-отдалечените планети в Слънчевата система. А Йоана се бе родила тъкмо там - на скования от лед Тритон. Свят на безкрайна пустош, на задъхваща красота, а също така и на азот. Някога родителите й и други колонисти се примамили да напуснат Земята и да намерят далеч по-доходоносна работа при сина на Нептун. Но сега той се рееше безмълвно около своя баща - разрушен на огромни скални късове, които оформяха пръстен, видим дори от телескопите на Земята, като знак за негостоприемството и трагедията на този свят.
Сондата се разклати. Течението в океана се усилваше с всяка минута и всеки метър, но по-страшното бе налягането. Екипажът беше изпратен за метали и източници на водород и евентуално за магнезиев сулфат, ако първите две изследвания не дадат резултат.
- Налягане 160 хПа, температура 275° К. - бордният компютър наруши тишината.
- Ей Йо, защо си сложила глас на бронхоболен?
Йоана не отговори. Тъй като тя управляваше сондата, не й беше до тъпи шеги и по-специално от още по-тъп отговорник по сигурността. За Йоана те винаги бяха досадни и ненужни. Това й беше трето спускане до ядрото, което самò по себе си показваше подготовката й за подобен род дейности, но от друга страна нов повод да проклина работодателя си за избора на останалите кадри.
"Нюа Планетарисика Конструктион" АБ бе шведско дружество, специализирано в минно-геоложки дейности в Слънчевата система. Компанията бе на прага на фалит след като загуби клона си на Мозамба. Но след като спечели концесия на Луната за желязо преди повече от десетилетие, акциите й се стабилизираха и започнаха плавно да поскъпват. Сега бяха наети за изследване състава на океана под повърхността на един от спътниците на Юпитер - Европа. Техните клиенти се надяваха, че там ще се намери нещо много повече от сол...
Тишината се процеждаше из целия кораб, но по някакъв ужасяващ начин резонираше в стените и се връщаше обратно в съзнанието на пътуващите. Понякога се дочуваше шум на вълнение. Той се получаваше от теченията, през които минаваха. В горните слоеве на подповърхностния океан те не бяха опасни, но тези по средата и особено тези на дъното бяха достатъчно силни да запратят малката сонда в някой леден блок и да я размажат.
- Налягане..., температура... - вече никой не се интересуваше; както температурата, така и налягането се покачваше.
Йоана се шмугна в една клисура, образувана от разклон на главно течение и която добре знаеше. Тя светна цялото външно осветление, тъй като скалите тук бяха бедни на сулфати и не блестяха в призрачно бяло, а напротив - на моменти сякаш поглъщаха фотоните. Сега и останалите можеха да се насладят на гледката. Корабчето си проправяше път надолу между две успоредни стени - нито дъното, нито тавана можеха да се забележат. Навсякъде летяха кристални късове, които се блъскаха и въртяха безгрижно. Понякога се закачаха по люковете и закриваха гледката. Бездната, през която минаваха постепенно се стесни и светлините на кораба вече стигаха горната стена, но отвесните все още нямаха край. След малко сондата зави и се оказа в една от по-малките камери на пещера. Стените засияха в арктическо синьо и се виждаше поне на километър. На много места извираше кислород, който всячески се опитваше да достигне повърхността, заради огромното налягане. Сега свободните парчета бяха далеч по-многобройни и по-големи. По средата на камерата бяха почти неподвижни, но тези близо до стените биваха оттласквани от газовите струи и политаха безцелно, но и готови да се ударят. Пилотът ги отбягваше като изчакваше да се отдалечат. След това продължаваше напред с пълна скорост.
Тишината се процеждаше из целия кораб, но по някакъв ужасяващ начин резонираше в стените и се връщаше обратно в съзнанието на пътуващите. Понякога се дочуваше шум на вълнение. Той се получаваше от теченията, през които минаваха. В горните слоеве на подповърхностния океан те не бяха опасни, но тези по средата и особено тези на дъното бяха достатъчно силни да запратят малката сонда в някой леден блок и да я размажат.
- Налягане..., температура... - вече никой не се интересуваше; както температурата, така и налягането се покачваше.
Йоана се шмугна в една клисура, образувана от разклон на главно течение и която добре знаеше. Тя светна цялото външно осветление, тъй като скалите тук бяха бедни на сулфати и не блестяха в призрачно бяло, а напротив - на моменти сякаш поглъщаха фотоните. Сега и останалите можеха да се насладят на гледката. Корабчето си проправяше път надолу между две успоредни стени - нито дъното, нито тавана можеха да се забележат. Навсякъде летяха кристални късове, които се блъскаха и въртяха безгрижно. Понякога се закачаха по люковете и закриваха гледката. Бездната, през която минаваха постепенно се стесни и светлините на кораба вече стигаха горната стена, но отвесните все още нямаха край. След малко сондата зави и се оказа в една от по-малките камери на пещера. Стените засияха в арктическо синьо и се виждаше поне на километър. На много места извираше кислород, който всячески се опитваше да достигне повърхността, заради огромното налягане. Сега свободните парчета бяха далеч по-многобройни и по-големи. По средата на камерата бяха почти неподвижни, но тези близо до стените биваха оттласквани от газовите струи и политаха безцелно, но и готови да се ударят. Пилотът ги отбягваше като изчакваше да се отдалечат. След това продължаваше напред с пълна скорост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар