Всъщност да вдигнем глава и да погледнем нависоко. Така ще видим голямата картина.
Как си представята корупцията? Като дневния рушвет на дебел пътен полицай, като офшорка, или като мазен политик? Аз си я представям като особен начин на мислене. Нещо като човек, който е болен от алцхаймер, но лечим.
Ние всички имаме идеали, цели, или поне някаква смътна визия къде ще сме след 5, 10, 15 години. Както и да изглежда, там винаги е топло, уютно, наредено, но най-вече - решено. Всички днешни проблеми там са решени. Това е нашата цел, а нашите действия са това, което правим сега, за да се придвижим по-близо до целта.
С годините много хора развиват навици, привички, влизат в релсите, т.е. стават роботи. Коренът на това явление е собственият им мързел. Тук не става въпрос за ставане рано и извършване на действия в дадена последователност, а във възприемането на определени събития и техният рефлекс върху тях. Най-лесно се изразява в несъзнателно изграждане на убеждение, че едно нещо е такова, каквото е, едно положение няма как да бъде изменено, една колона ще стои винаги права, една група от хора винаги ще бъдат такива или онакива. Като цяло визията за по-добро бъдеще бива депресирано.
Нещо, което спомага за превръщането на човек от единица разум в серийна кафе машина, е посредствеността. Тя всъщност е аура. Излъчва я всеки, който го мързи да мисли, както бе посочено по-горе. Не е заразна, но мирише неприятно. Нейната функция е косвено да свидетелства за тяхната правота и да мотивира всички останали в пасивност. Тя може да служи и за извинения, като например бърз изход при упрек в липса на инициативност.
Обективният резултат, или по-точно слонът в стаята, е търпимост. Трудно се забелязва, но на мен ми прилича на въображаем събеседник на всяка ресторантьорска маса, където се води политически и/или обществен спор. В тази връзка, едно действие е непозволено, дотолкова доколкото е признато за такова. Но това признаване не може да се излюпи с търпение. То трябва да бъде заявено и подкрепено.
Търпимостта и нахалството са щастливо женени. Нахалството я допълва във всеки един момент и по всякакъв начин. Те не могат да живеят един без един друг и доколкото единият съпруг съществува, дотолкова и другият скача и се смее.
Нахалството е и последица на търпимостта. То не е резултат от простодушие като нея, но възникват заедно. То има много лица и много дебела кожа. То също като търпимостта не познава какво е позволено и какво не.
Но за разлика от нея, неговите носители са болни хора. Те страдат от проядено възпитание, породено от вътрешен комплекс. Грешно е да се твърди, че този комплекс се удовлетворява с акумулирането на пари по всеки възможен начин. Този комплекс се удовлетворява само и тогава, когато търпимостта се проявява. И както казах, докато тя съществува, и той ще живее.
Този комплекс се лекува. С налагането на правила за поведение, които имат възпитателен характер.
Няма коментари:
Публикуване на коментар