Без Паника

- Добро утро - изрече Дълбока мисъл накрая.
- Ъъъ... добро утро. О, Дълбока мисъл - каза Луункуоол припряно, - готов ли си... ъъъ, искам да кажа...
- С отговора ли? - прекъсна го Дълбока мисъл величествено. - Да, готов съм.
Двамата мъже потрепераха от възбуда. Не бяха чакали напразно.
- Наистина ли има такъв? - едва продума Фучг.
- Наистина има такъв - потвърди Дълбока мисъл.
- На всичко ли? На великия Въпрос за Живота, Вселената и Всичко останало?
- Да.
И двамата мъже дълго се бяха подготвяли за този момент, целият им живот бе едно приготовление за него, още при раждането си бяха определени да бъдат тези, които ще станат свидетели на отговора, но дори и те се задъхваха и въртяха неспокойно, като изгубили търпение деца.
- И вече си готов да ни го кажеш? - настоя Луункуоол.
- Да, готов съм.
- Веднага?
- Веднага - отвърна Дълбока мисъл.
И двамата облизаха пресъхналите си устни.
- Но не съм убеден - добави Дълбока мисъл, - че ще ви се хареса.
- Няма значение! - каза Фучг. - Искаме да го чуем! Веднага!
- Веднага? - попита Дълбока мисъл.
- Да! Веднага...
- Добре - каза компютърът и отново потъна в мълчание.
Двамата мъже почнаха да нервничат. Напрежението беше непоносимо.
- Наистина няма да ви се хареса - отбеляза пак Дълбока мисъл.
- Кажи ни го!
- Добре - каза Дълбока мисъл. - Отговорът на Великия въпрос...
- Да...!
- За Живота, Вселената и Всичко останало... -каза Дълбока мисъл.
- Да...!
- Е... - каза Дълбока мисъл и млъкна.
- Да...
- Е...
- Да...!!!... ?
- Четиридесет и две - заяви Дълбока мисъл тържествено и невъзмутимо.

из "Пътеводител на галактическия стопаджия"