И тя се сепна, като видя изведнъж Червения котак, седнал на клона на едно дърво, което се намираше на няколко крачки от нея. Котака се усмихна, като видя Алиса."Изглежда добродушен" - помисли си тя. Все пак той имаше много дълги нокти и остри зъби. Алиса разбра, че трябва да се отнася с уважение към него.
- Червен Котако - започна Алиса доста боязливо, защото не знаеше дали това име му се харесва; но котакът се усмихна още повече.
"Значи доволен е, поне засега" - помисли Алиса и продължи:
- Би ли ми казал кой път да хвана оттук?
- Зависи накъде отиваш - отвърна Котака.
- Все едно накъде... -каза Алиса.
- Тогаз е все едно кой път ще вземеш - рече Котака.
-... само да стигна някъде - добави Алиса, за да поясни.
- О, сигурно ще стигнеш - рече Котака, - но трябва да вървиш доста дълго...
Алиса разбра, че това не може да се отрече, и се опита да зададе друг въпрос:
- Какви хора живеят по тия места?
- В тая посока - рече Котака, като описа кръг с десния си крак - живее един Шапкар. А в тая посока - като замахна с другия - един Мартенски Заек. Иди при когото щеш. И двамата са побъркани.
- Но аз не искам да ида при побъркани - забеляза Алиса.
- А! Не може иначе - рече Котака. - Ние всички сме побъркани. Аз съм побъркан. Ти Си побъркана.
- Отде знаеш, че съм побъркана! - каза Алиса.
- Сигурен съм - рече Котака, - иначе нямаше да дойдеш тука.
Алиса съвсем не мислеше, че това е истинско доказателство, но продължи:
- А отде знаеш, че ти си побъркан?
- Първо на първо - рече Котака - кучетата не са побъркани, нали? Приемаш ли това за вярно?
- Приемам, че е тъй - отговори Алиса.
- И тъй - продължи Котака, - виждаш, кучетата лаят, когато са ядосани, и махат опашка, когато се радват. А аз лая, когато се радвам, и махам опашка, когато съм ядосан. Значи съм побъркан.
- Ти не лаеш, а предеш - каза Алиса.
- Все едно - рече Котака. - Ще играеш ли днес с Царицата?
- Много ми се иска - отвърна Алиса, - но не съм поканена.
- Ще се видим там - рече Котака и изчезна.
Алиса никак не се учуди на всичко това. Тя беше вече свикнала на чудновати неща. И както си стоеше, загледана в мястото, където преди бе застанал Котака, внезапно той пак се яви.
- Ами... какво стана с бебето? - попита Котака. -За малко щях да забравя да те питам?- Превърна се на прасе - тихо отвърна Алиса, сякаш нямаше нищо чудно, че той се беше върнал внезапно.
- Това и очаквах - рече Котака и пак изчезна.
Алиса изчака, надяваше се да го види пак, но той не се яви вече и след минутка-две тя се запъти натам, където й се каза, че живее Мартенския Заек.
"Виждала съм шапкари - каза си тя. - А пък при Мартенския Заек непременно ще бъде по-забавно. И тъй като сега е месец май, навярно няма да е тъй луд, както през месец март."
Тя каза това и погледна нагоре. И видя - Котака беше пак пред нея, седнал на клона на друго дърво.
- Какво каза: прасе ли? - запита Котака.
- Прасе - отговори Алиса. - А не може ли да не се явяваш и изчезваш тъй бърже? Зашеметяваш ме!
- Добре - рече Котака.
И тоя път той изчезна доста бавно; започна с крайчеца на опашката си и свърши с усмивката, която остана да се вижда още малко, след като цялото му тяло беше изчезнало.
"Наистина, често съм виждала котка без усмивка - помисли Алиса, - но сега видях усмивка, без котка! Най-чудното нещо, което съм виждала в живота си!
Ето и няколко красиви тапета на същата тематика:
"...Down, down, down. Would the fall never come to an end?
I wonder how many miles I've fallen by this time?..."
Ето и още един:
Няма коментари:
Публикуване на коментар