Честита Баба Марта




Сладко спеше Баба Марта в подземни палати на мекото си пухово легло. Но вън пекна слънце, духна топъл ветрец, една муха оживя, забръмча и кацна на Баба Марта на носа. Тя кихна и се пробуди.

- У-у, вече топличко станало, мухите се разбръмчали, пък аз още спя. Скоро ще ми дойдат на гости милите ми внуци Април и Май, пък аз нищо не съм приготвила. Не съм помела, не съм почистила...

И скокна Баба Марта немита, невчесана, разшета се по земята да чисти и нарежда. Въздъхна тя и от нейната топла въздишка гората се очисти, опадаха мъртвите листа. А върбите от радост напъпнаха. Стана приятно на Баба Марта, тя се засмя и от нейната усмивка земята се стопли. Тръгна тя от поляна на поляна и насади вредом: къде кукуряк, къде минзухар...

И отстъпи Баба Марта, спря се да погледа що е направила. Гледа и нищо не харесва. Тя заскуба коси и заплака. Ден, два не може да се утеши. Ала се досети за внуците си, усмихна се, скокна и пак зашета. колкото повече бърза баба Марта, толкова повече не й спори работата. Тя се разсърди пак, зафуча, почна да кълне и заплака от яд...

Но ето, че дойде щъркелът с поща от пролетта.

- Бабо Марто, Бабо Марто, писмо ти нося от внук ти, от Април.

Зарадва се Баба Марта, грабна писмото и почна да го чете. Чете и се смее. Всяка буква - цветенце, точките и запетайките - пъстри буболечици.

Зачете го Баба Марта, чете и ту плаче, ту се смее.

И още недовършила писмото, ето ти го Април:

- Добър ден, Бабо Марто!...

- Добре дошъл, мили мой - прегърна го усмихнато бабата... Уморих се да те чакам. Ела поседни, пък аз да легна да си почина.

АПРИЛ

Ето го, че пристигна внукът на Баба Марта, младият Април. Слънцето освети и съгря земята в чест на неговото пристигане. Той радостно засвири с тръбата и лекият ветрец разнесе навред сладките звуци. Чуха го горите, напъпнаха и се развиха, овошките цъфнаха, цветята изскочиха от земята и завикаха:

- Пролет, пролет!...

Баба Марта, доволна и честита, седна да почива и да гледа с наслада какво може да направи нейният внук.

Април каза на слънцето да се издигне и да покаже пътя на пойните птички, които идваха да славят пролетта. Слънцето се издигна и дълга върволица птици долетяха от южните страни в нашата България. Горите се изпълниха със славеи. По нивите нападаха пъдпъдъци, а по ливадите закрачиха важно щъркелите.

По едвам раззеленилите се буки почна да прехвърка кукувицата и да вика: "Тукаааа, тука-тука е най-добре, защото Април доведе пролетта!"

Елин Пелин

Няма коментари: