Завивката ми е студена,
удавена во спомен
от кратката ни среща,
ала зноя ми вечен,
който бе
забравен,
предаден,
но отдаден,
пази оня ден...
студен.
Смутен
и
огорчен,
аз те вярвам
и се осланям
във сън за теб,
мен със теб.
------------------------
На един милион метра,
без твоята прегръдка,
лежа във моята завивка,
и не спира да те има.
2 коментара:
Сложил си себе си на лист... аз те получих като подарък... Стана ми топло, въпреки че я няма единствената кожа, която може да ме завие. Благодаря ти, Атанас!
HUBAVO E DA NAMERI6 SVOITE 4UVSTVA NAPISANI NQKYDE OT DRUG,OSOBENO KOGATO SI POTYNAL V BEZDUMIE...NADQVAM SE AVTORYT DA NQMA PROTIV,4E GO CITIRAH,ZA DA OBLEKA TI6INATA...
Публикуване на коментар