Революция на разума

Керванът си върви, кучешкият лай заглъхна. Или поне това се вижда от ниско. И нямаше как да бъде иначе. Но това съвсем не означава, че нито аз, нито ти не се променихме. Напротив, фактът, че всеки вече има мнение и отношение, означава, че повече от една мисъл ни мина през главата. А това е похвално, защото се откъснахме от измерението на безкрайния коловоз към безразличието и непукизма. Едно е да отхвърляме с пренебрежение ежедневната порция от интелектуални извращения, друго е да започнем да ги отсъждаме като критици, да ги помним и после да ги обобщаваме. Защото помниш ли какво се случи преди повече от три години, да речем? Не? И аз. Все пак обичам да помня хубави неща, не гадости. Но от около половин година вече наблюдаваме. И ти и аз. И чакаме. И не по-хубави времена, а повече мозък. Това, от което ни писна е простотията, а това, което и двамата искаме, е разум. Оттук и революция на разума. На морал, етика, ценности, правила. Не по-големи заплати. За това се стачкува. А ние седим вкъщи, работим, учим, катерим планина или пием айляк кафе, но през цялото това време разсъждаваме. Не се караме, не спорим, не го дебатираме, но го виждаме и го мислим. И така както израства едно дете, така и ние започваме от по-нисша валентност и се надграждаме към по-висша. Ето защо трябва да анализираме тази революция на мисълта, така че все едно мозъчна дейност процедира.

Какво се случи досега? Един дразнител, който отприщи цялата ненавист към околната среда. И ти и аз излязохме на улицата, готови да скачаме. И така всеки ден, докато не позастудя и графикът ни ограничи свободното време. Постепенно срещите ни отшумяха, а клаксоните на колите заместиха вувузелите. Но беше ясно, че не получихме това, за което бяхме излязли. След това окупираха университетите. Ние не ходихме да спим при тях, но слушахме по телевизията за техните подвизи. Не че беше много обективно, но и двамата знаехме, че освен да протестират, те се събират и мислят варианти, вместо нас. Докато ние пием айляк кафе.

И сега, след като и втората окупация падна, изпи ли си кафето? Кажи ми, чувал ли си за мозъчната кора? Наричат я също така кортекс. Това е мястото, където всички дразнители се регистрират, обработват и се вземат първосигнални решения. Това бяхме аз и ти на улицата. Без да му мислим много, без да се задълбочаваме в предисторията и последствията, ние реагирахме инстинктивно. Гневът ни беше напушил. А окупацията беше визията за идеалите, които искаме да притежаваме. Неопорочени и в най-чистия им смисъл. С ярки примери. Тя ни показа посоката на мислене. Тя също бе част от кортекса. 

Защо е важно да знаеш за него ли? Ами защото той всъщност е твоето съзнание. Твоята памет, твоята воля. А когато мисълта прескочи кортекса, започва разсъдъкът. А това е най-важната и продуктивна фаза от разумното мислене. Тогава интелектът заработва, а кортексът мълчи. Тогава революцията еволюира. Тогава аз и ти плащаме кафето и ставаме.