Без тема

Рядко се влюбвам и рядко разлюбвам, а още по-рядко знам какво искам. Последният път когато губех нещо скъпо за мен си казах, че следващия няма да се дам без бой. И вероятно след година, две или повече, когато съм те прежалила и може би дори преживяла, това ще ми се струва като да съм си хвърлила достойнството в хубава есенна локва и да съм скочила десетина пъти отгоре му. Сега обаче не знам какво ми попречи да съм щастлива и да направя и теб такъв. Ако е било нагон или нещо мислено за две седмици, ако е трябвало да забравиш или си срещнал друга - добре, никой не води сметка кой какво е дал или е бил готов да даде и какво е получил, а и не трябва. Но ще ми е трудно да си простя, ако след време се окаже, че с теб сме се разминали заради недомлъвки по телефона и премерени sms-и (единствено източници на недоразумения), моментни прояви на инат, раздразнение или умора, и аз не съм направила нищо. Не съм досадна и знам кога да спра (по моя преценка това трябваше да е преди около месец), единствено исках да ти кажа това лично. Съжалявам, че не успях. Каквото и да си решил (и моля те кажи нещо -  за мен е важно, за да продължа по-лесно) се радвам, че те срещнах и ме е яд, че не сме се засекли по-рано - щяхме да бъдем страхотни приятели, струва ми се, че имаме повече общо, отколкото и двамата подозираме. Искам да бъда до теб. Искам, ако не да те видя, то поне да те чуя, защото отказвам да ти пиша в email какво означаваш за мен, а то е много.

Н.